Определение № 526 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 86/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „УниКредит Булбанк“АД срещу Определение № 2945 от 15.11.2024г. по в.гр.д. № 2821/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 41459/ 2023г. на Софийски районен съд. Възраженията на частния жалбоподател са срещу констатацията на съда, че между страните по делото липсва спор по въпроса за връзката на преюдициалност между делата, както и срещу извода за доказаност на предпоставката на чл. 229, ал.1,т. 4 ГПК за спиране на производството при положение, че процесът по гр.д. № 41459/2023г. на СРС още не бил започнал. Ответникът Б. Х. Н., чрез адв. В. И., депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното опреление въззивният съд е приел, че страните по делото не спорят, че образуваното пред СРС гражданско дело, със страни Б. Н. – ищец и „УниКредит Булбанк“АД – ответник, с предмет оспорване действителността на клаузи от процесното кредитно правоотношение, е преюдициално по смисъла на чл.229, ал.1,т.4 ГПК за настоящия спор. За неоснователно е намерено възражението на ответника за липса на доказателства, че производството пред СРС е във фазата на разглеждане на делото, по смисъла на чл.229, ал.1,т.4 ГПК. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: Спряното с обжалваното определение производство по в.гр.д. № 2821/ 24г. по описа на Софийски апелативен съд е образувано по въззивни жалби и на двете страни срещу Решение № 810 от 13.02.2024г. по гр.д. № 3606/22г. от състав на Софийски градски съд. Посоченото решение е постановено по предявени от Б. Х. Н. срещу „УниКредит Булбанк“АД установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника главница от 21 304.58 евро по договор за банков кредит от 27.06.2007г. и осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за обезщетение за претърпяна вреда от 8 800 евро по развален предварителен договор за покупко-продажба на имот. Установителният иск за недължимост на главница от 21 304.58 евро е обоснован с твърдение за извършено предсрочно пълно погасяване на счетоводно водената към 17.05.2017г. главница от 21 304.58 евро чрез превеждане по обслужващата кредита сметка на сумата от 18 520.89 евро, а за остатъка от 2 954.51 евро се сочи, че на основание чл.103, 104 ЗЗД било извършено прихващане с дължими от банката, надвзети в периода 27.06.2007г.- 15.04.2012г. лихви и такси. От представените от ищеца в първоинстанционното производство доказателства се установява, че на 27.07.2023г. същият е подал срещу „УниКредит Булбанк“АД искова молба за признаване за нищожни клаузите на т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.3 от Общите условия към Договор за банков кредит № 235/170/27.06.2007г., относими към размера на договорната лихва, и за установяване съществуване на правото му на вземане от 2 954.51 евро – част от общо 3 074.12 евро, надвзети от лихви и такси по същия договор. Видно от съдебно удостоверение от 30.10.2023г. по посочената искова молба е образувано гр.д. № 41459/2023г. по описа на СРС, постановено е изпращане на препис от исковата молба и доказателствата на ответната страна, а последният представен съдебен акт от делото е с дата 05.10.2024г., с който е разпоредено да се изиска информация за страните, предмета и етапа на който е гр.д. 13606/2022г. на СГС. Съгласно мотивите към ТР № 2/19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г., ТР № 8/07.05.2014 по т. д. № 8/2013г. и ТР № 1/09.07.2017г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.229, ал.1,т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е спорът, по който със сила на пресъдено нещо предстои да бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. В случая, преюдициален за предявения по спряното дело установителен иск е въпросът за валидността на клаузите в общите условия на банката кредитор, касаещи формирането и изменението на договорната лихва по договора за кредит, във връзка със заявеното от ищеца прихващане със събрана от ответника, недължима според ищеца, договорна лихва от 2 954.51 евро за периода от 27.06.2007г. – 15.04.2012г. След като с предявения иск по гр.д. № 41459/2023г. по описа на Софийски районен съд се цели формиране на сила на пресъдено нещо по въпроса за нищожността на клаузи за договорна лихва, решението по същото ще има задължително действие при решаване на преюдициалния по обусловеното дело въпрос, посочен по-горе. Следователно, изводът за наличие на връзка на преюдициалност между делата и съответно - на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, следва да бъде споделен. Оплакването в частната жалба за недоказаност на предпоставките за спиране на производството от въззивния съд поради обстоятелството, че преюдициалното дело не е на етап на „разглеждане“ по смисъла на чл.224, ал.1,т.4 ГПК – процесът не бил започнал /нямало насрочване, не бил изготвен проектодоклад и т.н/, е неоснователно. Трайно в съдебната практика се приема, че предпоставка за спиране на делото на посоченото основание е висящността на преюдициалния спор, началото на която се поставя със сезиране на съда с искова молба и продължава до решаване на спора със сила на пресъдено нещо или прекратяване на производството. От съществено значение за целта е исковата молба да е с ясно определен предмет на търсената защита, което е необходимо за преценка наличието на връзката на преюдициалност между делата, което очевидно в случая е налице. Започването на процеса в смисъла, вложен от частния жалбоподател, е ирелевантно за преценка наличието на предпоставките по чл.224, ал.1,т.4 ГПК. По гореизложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство следва да бъде съобразено при постановяване на крайния акт по делото в зависимост от изхода на спора. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение