Решение № 3924 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Управителя на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/, чрез процесуален представител, юрисконсулт А. Миличин против Решение № 26093/31.07.2025г. на Административен съд - София - град по адм. дело №5050/2024г. С него се отменя по жалба на Л. С. С. и М. С. С., последният действащ чрез законния си представител Е. Г., подадена чрез адвокат МаневРешение № РД-Е126-80 от 22.04.2024г., издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в частта по т. 2 от решението, с която частично е отказано възстановяване на разходи за разликата от разрешените за възстановяване средства в натура по т. 1 до размера на общата претендирана сума за възстановяване от 252 695,75 евро, съгласно постъпил чрез S_BUC_06 отговор със структуриран електронен документ S068 с локален номер на случая [номер]/03.05.2021г. от институцията по място на оказване на помощта - Techniker Krankenkasse. ВРЪЩА преписката на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по заявление с вх. № Е126-01-6 от 18.01.2021г., подадено от Л. С. С. и М. С. С., последният действащ чрез законния си представител Е. В. Г., при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е допълнено с решение № 36482/05.11.2025г. на АССГ по адм. дело № 5050/2024г. с определяне на 14 дневен срок за ново произнасяне. С определение № 36483 от 05.11.2025г. по същото дело е изменено решението в частта за разноските. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че съдебният акт е бланкетно и непълно мотивиран, като единствено се извежда липсата на преценката възстановяване на какви разходи се иска като съществено нарушение на административно производствените правила. Поддържа, че в същото време не са дадени отговори на най важните въпроси, касаещи производството, а именно лечението по Решение № РД-Е112-40 от 23.07.2020г. на Управителя на НЗОК част ли е от медицинските услуги, за които се иска пълно възстановяване на разходи чрез заявление с вх. № Е126-01-6/18.01.2021г. и какъв е общият размер на претендираната за реимбурсиране сума като се вземе предвид плащането на изпълнително дело № 20258630400002 при ЧСИ С. Халаджова, рег. № 863, СГС. Поддържа и това, че съдът не е отговорил на редица въпроси по предмета на спора, които поставя в касационната жалба с претенция, че е следвало да отговори, поради което са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт с постановяване на акт по същество или връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответниците, Л. С. С. и М. С. С., последният малолетен, действащ чрез законен представител, майка Е. В. Г., всички чрез адвокат Манев вземат становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Участващият в производството представител на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. С. С. и М. С. С., малолетен, действащ чрез законен представител майка Е. В. Г., всички чрез адвокат Манев срещу Решение № РД-Е126-80 от 22.04.2024г., издадено от управителя на НЗОК в частта по т. 2 с която частично е отказано възстановяване на разходи за разликата от разрешените за възстановяване средства в натура по т. 1 до размера на общата претендирана сума за възстановяване от 252695.75 евро. Възраженията са за незаконосъобразност на акта с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата с подробни мотиви, които се посочват в настоящите мотиви в препис, а именно: "Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Липсва спор по делото, а и се установява от представеното удостоверение за наследници, че жалбоподателите Л. С. С. и М. С. С. са наследници по закон на С. М. С.. По постъпило в ЦУ на НЗОК заявление с № Е112-01-6/23.01.2018г. от С. М. С. е издадено Решение № РД-Е112-40/23.07.2020 г. на управителя на НЗОК, с което е разрешено провеждане на планово лечение извън държавата - членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (с формуляр S2), на задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице във връзка с поставената диагноза [заличен текст]. Решение № РД-Е112-40/23.07.2020 г. на управителя на НЗОК е издадено в изпълнение на влязлото в сила решение № 4891/27.04.2020г. по адм. дело № 14694/2019 г. на Върховния административен съд, с което е отменен първоначално постановен отказ с Решение № РД-Е112-48/04.04.2018г., и е мотивирано с наличието на двете кумулативни изисквания по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., а именно: въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка, в която пребивава лицето, и здравноосигуреното лице не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването му. Процесното административно производство е образувано по заявление с вх. № Е126-01-6 от 18.01.2021г. от Л. С. С. и М. С. С., последният действащ чрез законния си представител Е. В. Г., подадено чрез пълномощника адв. Манев, с което е поискано възстановяване на сумата в размер на 252 695,75 евро, представляваща направени разходи за здравно обслужване, извършено в чужбина – гр. Тюбинген, Федерална Република Германия, на техния наследодател, починал на 29.11.2020г. В заявлението e посочено, че заявителите са наследници на С. М. С., за който е издадено решение № РД-Е112-40/23.07.2020 г. от управителя на НЗОК, с което му е разрешено провеждането на планово лечение извън държавата – членка, заплащано от НЗОК, във връзка с поставена диагноза [заличен текст]. В т. 2.10 от заявлението е конкретизирано, че разходите за лечение са направени преди получаване на посоченото разрешение, но след 23.01.2018 г., когато е направено искането за неговото издаване. В тази връзка е уточнено, че влошаването на здравословното състояние на С. С. е налагало спешни мерки по хоспитализирането му, а същевременно е бил постановен отказ за издаване на обсъжданото разрешение, впоследствие е отменен от съда. Видно е от представеното заявление с вх. № Е126-01-6 от 18.01.2021г., че e подадено по реда на чл. 26(Б), параграф 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. В същото са посочени конкретните периоди на пребиваване в чужбина за извършване на лечението, както и е конкретизирана по вид получената медицинска помощ (преглед и изследвания), както следва: [заличен текст]. Със заявлението от 18.01.2021г. са представени фактури, издадени от Университетска клиника „Тюбинген“ – Германия и Централен регистър на донорите на костен мозък – Германия, и платежни нареждания за извършени международни кредитни преводи за суми в общ размер от 254 200 евро, копия от медицинска документация, вкл. етапна епикриза за престоя за периода от 22.01.2018 г. до 16.04.2018 г., етапна епикриза за престоя за периода от 14.02.2019 г. до 18.02.2019 г. и етапна епикриза за предстоя на 15.05.2019г. Представени са и удостоверение за наследници, разрешение за диагностика и лечение, преписи на документи за самоличност и удостоверение за раждане, удостоверение за банкова сметка и пълномощно. Не е спорно, че по време на получаването на медицинската помощ С. С. е бил с непрекъснати здравноосигурителни права. С писмо с изх. № Е126-01-6 от 09.02.2021 г. на управителя на НЗОК заявителите са уведомени, че следва да представят към преписката допълнително: копие от акт за смърт на наследодателя им и оригинали на международен номер на банкови сметки за всеки от тях поотделно. С молба с вх. № Е-126-01-6/22.02.2021г. от пълномощника на заявителите са предоставени изисканите допълнителни документи. Не се спори, а това се и установява от данните по административната преписка, че на 02.04.2021 г. е изпратено от НЗОК запитване за ставките на възстановяване – престой (формуляр S067), което е адресирано до компетентната институция в Федерална Република Германия. В тази връзка е постъпил отговор по запитването (формуляр S068), в който е посочена сума за възстановяване в размер на 39129,56 евро. Установява се от приложеното за послужване адм. дело № 4045/2021г. по описа на АССГ, ч производството е образувано по жалба на Л. С. С. и М. С. С. срещу мълчалив отказ на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за произнасяне по заявление за възстановяване на разходи за извършено в чужбина здравно обслужване на техния наследодател, за което е подадено заявлението с вх. № Е126-01-6 от 18.01.2021 г. С решение № 7501 от 10.12.2021г., постановено по посоченото дело, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната за произнасяне на управителя на НЗОК. При новото разглеждане на преписката с писмо изх.№ Е126-01-6/04.03.2022г. на управителя на НЗОК административното производство е спряно до влизане в сила на заповед по чл. 21, ал.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане по преписка №Е112-01-6/07.07.2020г. Посочено е, че на 02.04.2021 г. е изпратено запитване за ставките на възстановяване – престой (формуляр S067), което е адресирано до компетентната институция в Федерална Република Германия. Към запитването до чуждата институция са приложени всички финансови и медицински документи, представени към заявление № Е126-01-6 от 18.01.2021г. на обща стойност 252 695,75 евро. В тази връзка е постъпил отговор по запитването (формуляр S068), в който е посочена сума за възстановяване в размер на 39129,56 евро. За да спре производството, административният орган е приел, че със заявление вх. № Е112-01-6/07.07.2020г. от С. М. С. и със заявление вх. № Е126-01-6 от 18.01.2021г. от Л. С. С. и М. С. С. се претендира възстановяване на разноските за извършена [заличен текст], като с второто се претендират и други разноски по лечението на С. С.. Приел е, че разходите за посоченото лечение са част от претендираните обезщетения от заявителя по преписка № Е126-01-6/18.01.2021т., включително в определения размер на възстановяване на разходи по отговор [номер]/03.05.2021г. Изводът на съдебния състав, постановил решение № 7501/10.12.2021г. по адм. д. № 4045/2021г., е, че НЗОК следва да се съобрази със Заповед № РД-Е113-02-23/10.08.2020г., респективно след нейната отмяна със заповедта, която ще се издаде във възобновеното производство пред Специализираната комисия, ако е налице дублиране на представена медицинска услуга. По тези съображения органът е счел, че произнасяне по претенцията за възстановяване на разходи следва да стане след приключване на административното производство с влязла в сила заповед по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 2, поради това, че от този индивидуален административен акт се предпоставя правното основание за заплащане на разходите за [заличен текст], включваща се в определения размер на обезщетението от 39129,56 евро. Посоченият акт е оспорен от жалбоподателите, като с определение № 6009/28.07.2022г., постановено по адм. дело № 2910/2022г. по описа на АССГ, 31 състав, писмото за спиране на производството е отменено и преписката е върната на управителя на НЗОК за продължаването му със задължителни указания. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че наличието на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същите страни, т.е. направеното повторно идентично искане, обуславя неговата недопустимост /в случая частично/ съгласно чл.27, ал.2, т.2 АПК, а не е основание за спиране на производството по него съгласно чл.54, ал.1, т.5 АПК. В този смисъл е и чл.13, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Определението е влязло в сила след оставянето без разглеждане на подадената срещу него касационна жалба на управителя на НЗОК с определение № 2084/27.02.2023г. по адм. дело № 779/2023г. на Върховния административен съд. Последвало е изпращане на писмо с изх. № Е126-01-6/13.04.2023г. на управителя на НЗОК до жалбоподателите, с което са уведомени, че във връзка с определение № 6009/28.07.2022г. по адм. д. № 2910/2022г. на АССГ продължава производството по заявление № Е126-01-6/18.01.2021г., като с оглед изводите на цитирания съдебен акт е изпратено запитване H001 с № R 1376360/10.04.2023г. до компетентната институция по престой – Techniker Krankenkasse, за допълнителна информация и остойностяване на всяка от представените по заявлението фактури. Запитването е изпратено чрез Системата за електронен обмен на здравноосигурителна информация. Представено е с преписката цитираното уведомление/искане за предоставяне на информация H001 с № [номер]/10.04.2023г. Постъпил е отговор на искането за информация H002 с локален номер на случая [номер]/09.08.2023г. без исканото остойностяване на всяка отделна фактура. В графа 1.1.6. е отразено, че запитаната институция не е в състояние да изпрати информация. Приложена е по преписката докладна записка от директор на дирекция "Международна дейност и координация на системите за социална сигурност" на НЗОК с вх. № Е126-01-6/19.04.2024г., с която на управителя на НЗОК е предложен проект на решение, с което да се разреши възстановяване на разходи за лечение в друга държава - членка на ЕС в размер на 76529,59 лв. С преписката е представен и лист за установяване на основанието и оценка на заявените суми, подлежащи на възстановяване по заявление вх. № Е126-01-6/18.01.2021г. /л. 172 - 176 от делото/. Последвало е издаване на Решение № РД-Е126-80 от 22.04.2024г., с което на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 19, ал. 1 от Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, параграф 5 - 9, чл. 26, буква Б, параграф 6 - 7 от Регламент (ЕО) 987/2009, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване № РД-16-41/28.07.2021г., изм. и доп. с Вътрешни правила №№ РД-16-11/10.03.2022г. и РД-16-67/01.12.2022г. (Правилата) и във връзка със заявление с вх. № Е126-01-6/18.01.2021г., управителят на НЗОК е разрешил възстановяване на средства в натура от бюджета на НЗОК, на основание чл. 19, ал. 1 от Правилата, в размер на 76529,59 лева, левова равностойност на 39129,56 евро, за получена и заплатена необходима медицинска помощ, оказана по реда на Регламент (ЕО) № 987/2009 по време на престой на територията на Федерална република Германия на С. М. С.. С оспорената в настоящото производство част по т. 2 от Решение № РД-Е126-80 от 22.04.2024г. управителят на НЗОК частично отказва възстановяване на разходи за разликата от разрешените за възстановяване средства в натура по т. 1 до размера на общата претендирана сума за възстановяване от 252 695,75 евро, съгласно постъпил чрез S_BUC_06 отговор със структуриран електронен документ S068 с локален номер на случая [номер]/03.05.2021г. от институцията по място на оказване на помощта - Techniker Krankenkasse. Решението е връчено на законния представител на жалбоподателя М. С. С. на 29.04.2024г. Не са представени с преписката доказателства за връчването му на жалбоподателя Л. С. С.. В хода на съдебното производство са представени Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, параграф 5 - 9, чл. 26, буква Б, параграф 6 - 7 от Регламент (ЕО) 987/2009, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване № РД-16-41/28.07.2021г., изм. и доп. с Вътрешни правила №№ РД-16-11/10.03.2022г. и РД-16-67/01.12.2022г. (Правилата), утвърдени от управителя на НЗОК, и Вътрешни правила за работа в системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация в Националната здравноосигурителна каса № РД-16-44/29.06.2020г. По делото липсва спор, че управителят на НЗОК е издал и Заповед № РД-Е113-02-23/10.08.2020г., с която се отказва изплащането на фактура на стойност 174200 евро, касаеща проведеното лечение чрез [заличен текст], която е обжалвана от С. С.. По жалбата е образувано адм. дело № 8594/2020 г. по описа на АССГ. С решение № 3616 от 04.06.2021 г. по него Заповед № РД-Е113-02-23/10.08.2020 г. е отменена и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решението на АССГ е потвърдено с решение 632/25.01.2022 г., постановено по адм.дело № 8378/2021 г. по описа на ВАС. Установява се от представените в хода на настоящото съдебно производство заверени преписи, че след продължаване на производството по заявление с вх. № Е112-01-6/07.07.2020г. е постановен повторен отказ със Заповед № РД-Е112-43/01.04.2022г. на управителя на НЗОК, който акт на свой ред е отменен с решение № 346/12.01.2024г. по адм. д. № 4088/2022г. на АССГ, 30 с-в. С решение № 11430/24.10.2024г. по адм.д. № 4937/2022г. на Върховния административен съд, Шесто отд., решението по адм.д. № 4088/2022г. на АССГ е оставено в сила. Последвало е издаване на Заповед № РД-Е113-02-68 от 07.11.2024г. на управителя на НЗОК, представена по делото, с която, във връзка с дадените задължителни указания на съда с решение № 11430/24.10.2024г. по адм.д. № 4937/2022г. на ВАС, с което е потвърдено решение № 346 от 12.01.2024г. по адм.д. № 4088/2022г. на АССГ, е одобрено заплащане по заявление с вх. № 95-00-8/13.02.2018г. за извършването на [заличен текст] на С. М. С. в Университетска клиника Тюбинген в размер до 174200 евро. Представени са и докладна записка от директор на дирекция "Международна дейност и координация на системите за социална сигурност" на НЗОК с вх. № Е112-01-6/10.12.2024г., изготвена във връзка с издаване на одобрение за стартиране на процедурата за възстановяване на азходи на обща стойност 315791,96 лв., три броя искания, депозирани от процесуалния представител на жалбоподателите по преписка с вх. № Е112-01-6/07.07.2020г. във връзка с издадената заповед № РД-Е113-02-68/07.11.2024г., покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20258630400002 по описа на ЧСИ С. Халаджова, бюджетно платежно искане № Е01686/20.01.2025г. за заплатена в полза на Л. С. по изпълнителното дело сума в размер на 170600,79 лв. В съдебното производство е допусната и изслушана експертиза, изготвена от доц. д-р И. С. С., чието заключение съдът изцяло кредитира като пълно, ясно, обосновано, обективно и компетентно дадено. Въз основа на възприет систематичен подход, основан на подробен правен анализ на приложимото немско законодателство в сферата на задължителното здравно осигуряване, както и на съвременните медицински стандарти при лечението на [заличен текст], в рамките на изложението на експертното заключение се идентифицира кои лечебни дейности и лекарствени средства, включително специализираните [заличен текст], попадат в обхвата на покритие от системата на GKV въз основа на законовите разпоредби (SGB V) и решенията на Gemeinsamer Bundesausschuss (G-BA). Вещото лице установява, че във Федерална република Германия задължителното здравно осигуряване (Gesetzliche Krankenversicherung -GKV) се регулира основно от Книга V на Социалния кодекс (Sozialgesetzbuch V - SGB V). Принципите, залегнали в него, определят обхвата на покритието, което бива осигурено по линия на задължителното здравно осигуряване. Съгласно § 2 SGB V, задачата на здравното осигуряване е да поддържа, възстановява или подобрява здравето на осигурените лица. Съгласно § 27 Abs. 1 SGB V, всички здравноосигурени лица имат право на медицинско лечение (Krankenbehandlung), ако то е необходимо за диагностициране на заболяване, за неговото лечение или за облекчаване на симптомите му. Законът изрично включва както амбулаторно лекарско лечение и медикаментозна терапия, така и болнично лечение в обхвата на здравноосигурителните придобивки. Установява, че стандартното лечение на [заличен текст], недвусмислено попада в обхвата на медицинско лечение съгласно § 27 SGB V, доколкото то е необходимо и оправдано за овладяване на тежко заболяване. Съгласно § 12 Abs. 1 SGB V, предоставяните услуги трябва да бъдат достатъчни, целесъобразни и икономични; те не трябва да надхвърлят мярката на необходимото, а качеството и ефективността на услугите трябва да отговарят на общоприетото състояние на медицинските познания и да отчитат медицинския прогрес. Сочи, че GKV покрива само стандартни и утвърдени методи на лечение, които са доказали своята ефективност и са необходими за конкретния случай. Според заключението стандартното лечение на [заличен текст]. Тези стандартни процедури са покрити от GKV, когато са медицински показани (§ 27, § 39 SGB V за болнично лечение). Вещото лице отбелязва, че новите лекарства в Германия преминават през процедура за оценка на ползата съгласно Закона за реорганизация на пазара на лекарствени продукти (AMNOG), ръководена от Федералната обединена комисия (Gemeinsamer Bundesausschuss - G-BA, § 35а, § 91, § 92 SGB V). Лекарства, които са преминали успешно тази оценка и са включени в терапевтичните указания или чиято употреба е в съответствие с одобрената им индикация, се покриват от GKV. Към момента две таргетни лекарства срещу FLT3 мутация (мидостаурин и гилтеритиниб) са част от утвърденте терапии, които GKV финансира. В случай на преценка от лекуващите лекари в Германия, че прилагането на одобрен FLT3-uнxuбumop е медицински необходимо и съответства на одобрената индикация за конкретен пациент, разходите за това лекарство следва да бъдат покрити от GKV. Съобразно експертното заключение лечението на [заличен текст] попада в обхвата на задължителното здравно осигуряване в Германия, като на основание цитираните разпоредби на SGB V и решенията на G-BA, пациентите имат право на всички необходими лечебни мероприятия - включително специализираните лекарства (FLT3 инхибитори), химиотерапия и трансплантация - като част от обезпечените от GKV здравни услуги. Всички съществени компоненти на терапията - включително интензивна химиотерапия, таргетна терапия с FLT3 инхибитори (напр. мидостаурин или гилтеритиниб), диагностични и лабораторни изследвания, болничен престой и трансплантация на стволови клетки - се финансират от GKV, при условие, че са медицински обосновани и отговарят на утвърдените терапевтични ръководства. Пациентът подлежи единствено на ограничени по размер задължителни доплащания, чийто общ годишен размер не може да надвишава 1% от брутния доход на домакинството, тъй като става въпрос за хронично заболяване. Относно обхвата на покритието – включени разходи и допустими ограничения, вещото лице дава заключение, че с оглед характера и спецификата на заболяването [заличен текст] и предвид факта, че лечението е проведено с предварително разрешение чрез формуляр S2, на основание чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и съгласно чл. 25, б. „Б“, § 5-9 и чл. 26, б. „Б“, §6-7 от Регламент (ЕО) № 987/2009, следва да се приеме, че пациентът има право на достъп до здравни услуги в държавата по лечение (Германия) при същите условия, както осигурените по немското законодателство лица. Това включва право на всички обезщетения в натура, които германската система на задължително здравно осигуряване (GKV) осигурява в рамките на своите разпоредби - а именно дейности, които са медицински необходими, ефективни и икономични съгласно §12 SGB V. Покритието се ограничава до установените от германската система обеми и ставки, като се прилагат и обичайните нормативно установени доплащания (напр. дневна болнична такса и проценти за лекарства), които важат и за германските осигурени лица. При евентуално самостоятелно заплащане от страна на пациента, възстановяването на разходите се извършва или чрез институцията по мястото на лечение (германската каса), или чрез българската здравноосигурителна институция (НЗОК), но само до размера, който германската каса би признала по свои вътрешни правила (§7 на чл. 26 от Регламент 987/2009). Разходи извън този обхват - напр. за луксозни условия, индивидуален избор на екип или медицински практики, които не са част от стандарта на GKV, не подлежат на възстановяване. Други относими доказателства не са ангажирани по делото. При така установеното от фактическа страна и след като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът формира следните правни изводи: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № РД-Е126-80 от 22.04.2024г. на управителя на НЗОК в частта, с която на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 19, ал. 1 от Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, параграф 5 - 9, чл. 26, буква Б, параграф 6 - 7 от Регламент (ЕО) 987/2009, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване № РД-16-41/28.07.2021г., изм. и доп. с Вътрешни правила №№ РД-16-11/10.03.2022г. и РД-16-67/01.12.2022г. (Правилата) и във връзка със заявление вх. № Е126-01-6/18.01.2021г., частично е отказано възстановяване на разходи за разликата от разрешените за възстановяване средства в натура по т. 1 до размера на общата претендирана сума за възстановяване от 252 695,75 евро, съгласно постъпил чрез S_BUC_06 отговор със структуриран електронен документ S068 с локален номер на случая [номер]/03.05.2021г. от институцията по място на оказване на помощта - Techniker Krankenkasse. Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежни страни и в законоустановения срок за обжалване по чл. 149, ал. 2 АПК. Възражението на ответника за наличието на предпоставки за частично прекратяване на производството, обосновано с твърдения за наличието на влязъл в сила акт - Заповед № РД-Е113-02-68 от 07.11.2024г. на управителя на НЗОК, с която е одобрено заплащането по заявление с вх. № 95-00-8/13.02.2018г. за извършването на [заличен текст] на С. М. С. в Университетска клиника Тюбинген на сумата в размер до 174200 евро, и съответно с липса на предмет на жалбата в частта по заявлението до тази сума поради общност на предмета на двете паралелни административни производство, се явява неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че при новото разглеждане на преписката след връщането й на управителя на НЗОК с определение № 6009/28.07.2022г., постановено по адм. дело № 2910/2022г. по описа на АССГ, 31 състав, с което писмото за спиране на производството е отменено, органът не е съобразил дадените с цитирания съдебен акт задължителни указания на съда относно това, че направено повторно идентично искане обуславя недопустимост съгласно чл.27, ал.2, т.2 АПК, а не е основание за спиране на производството по него съгласно чл.54, ал.1, т.5 АПК, като не е извършил проверка за наличието на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същите страни, респ. налице ли са основания по см. на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК за частично прекратяване на административното производство по заявление с вх. № Е126-01-6/18.01.2021г. Обратно, видно от мотивите на оспорения акт, управителят на НЗОК е приел, че не са налице процесуалните пречки, визирани в чл. 27, ал. 2 АПК и чл. 11, ал. 1 от Правилата, и производството по заявление с вх. № Е126-01-6/18.01.2021г. следва да приключи с произнасяне по същество. Направеното едва в настоящото съдебно производство искане за частично прекратяване, в частта от сумата по заявлението в размер на 174200 евро, е неоснователно, тъй като компетентността по въпроса е предоставена на самия административен орган и той не я е упражнил. По тези съображения съдът приема, че жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - управителя на НЗОК. Компетентността на органа произтича от чл. 12, ал. 1 от Наредба № 5 от 21.03.2014 г., вр. с чл. 19, ал. 7, т. 2 ЗЗО. Спазена е и външно предвидената в закона форма, доколкото решението съдържа фактически и правни основания за издаването му, налице са ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част, позволяващи да се разберат причините, порад които частично е отказано възстановяване на разходи за разликата от разрешените за възстановяване средства в натура по т. 1 до размера на общата претендирана сума за възстановяване от 252 695,75 евро, като мотиви се съдържат и в останалите документи, предхождащи издаването на решението. Съдът приема, че оспореният акт е издаден при осъществяването на основанието по чл. 146, т. 3 АПК, което е довело и материалната му незаконосъобразност - чл. 146, т. 4 АПК, по следните съображения: По делото се установи, че на задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице - С. М. С., е издадено разрешение за провеждане на планово лечение извън държавата - членка по пребиваване ( формуляр S2) във връзка с поставената диагноза [заличен текст] с Решение № РД-Е112-40/23.07.2020г. на управителя на НЗОК. С процесното заявление с вх. № Е126-01-6 от 18.01.2021г. жалбоподателите, като наследници на С. М. С., са поискали по реда на чл. 25 (Б), параграф 5 – 9, чл. 26, (Б), параграф 6 и 7 от Регламент № 987/2009 или действащи двустранни спогодби/договори за социално осигуряване възстановяване на направени разходи за здравно обслужване, извършено в чужбина – гр.Тюбинген, Федерална Република Германия, на техния наследодател, починал на 29.11.2020г., по цени на осигурителната институция по място на предоставяне на медицинската помощ. Към заявлението са представени разходо-оправдателни документи за сумата в общ размер на 252 695,75 евро. В съответствие с нормативно определената процедура от страна на НЗОК е изпратено запитване за ставки с формуляр S067, като съгласно постъпил чрез S_BUC_06 отговор със структуриран електронен документ S068 с локален номер на случая [номер]/03.05.2021г. от институцията по място на оказване на помощта - Techniker Krankenkasse, подлежащата на възстановяване от местната здравноосигурителна система сума за посочените медицински услуги възлиза на 39129,56 евро. Въз основа на тези данни е издадено Решение № РД-Е126-80/22.04.2024г. на управителя на НЗОК, с оспорената част от което по т. 2 частично е отказано възстановяването на разходи за разликата от разрешените за възстановяване средства в натура по т. 1 до размера на общата претендирана сума за възстановяване от 252695,75 евро. Относимите в случая норми във връзка с проведеното лечение на наследодателя на жалбоподателите са чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (основния регламент) и свързаните с него разпоредбите на чл. 26 от Регламент № 987/2009, озаглавен "Лечение по график". Според чл. 26 § 6 от Регламент № 987/2009 без да се засяга параграф 7, mutatis mutandis се прилага член 25, параграфи 4 и 5 от регламента по прилагане. Съгласно чл. 25, § 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. ако осигуреното лице в действителност е изплатило разходите за пълния или частичен размер на обезщетенията в натура по член 19 от основния регламент, и ако прилаганото законодателство от институцията по мястото на престой позволява възстановяване на тези разходи на осигуреното лице, то може да изпрати искане за възстановяване до институцията по мястото на престой. В такъв случай, тази институция възстановява пряко на това лице сумата на разходите за тези обезщетения при ограниченията и условията на предвидените в законодателството ставки за възстановяване на разходи. Съгласно чл. 25, § 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. в случай че възстановяването на такива разходи не е поискано пряко от институцията по мястото на престой, извършените разходи се възстановяват на съответното лице от страна на компетентната институция съгласно ставките за възстановяване, регулирани от институцията по мястото на престой или съгласно сумите, които биха подлежали на възстановяване на институцията по мястото на престой, ако в съответния случай е бил приложен член 62 от регламента по прилагане. При поискване институцията по мястото на престой предоставя на компетентната институция цялата необходима информация за тези ставки или суми. Според чл. 26 § 7 от Регламент № 987/2009, ако осигуреното лице действително е поело пълния размер или част от разходите за разрешеното медицинско лечение, и разходите, които компетентната институция е задължена да възстанови на институцията по мястото на престой или на осигуреното лице в съответствие с параграф 6 (действителни разходи), са по-малки от разходите, които би поела за същото лечение в компетентната държава-членка (условни разходи), компетентната институция възстановява, при поискване, разходите за лечението, поети от осигуреното лице до сумата, с която условните разходи надвишават действителните разходи. Възстановената сума обаче не може да надвишава разходите, действително направени от осигуреното лице, и може да отчита сумата, която лицето би трябвало да плати, ако лечението е било предоставено в компетентната държава-членка. С Решение на Съда (четвърти състав) от 23 септември 2020 година по дело C-777/18 (WO срещу Vas Megyei Kormбnyhivatal), в което се изследва въпросът относно предметния обхват на понятието "лечение по график" по смисъла на чл. 20 от Регламент № 883/2004 във връзка с чл. 26 от Регламент № 987/2009, се приема, че макар посоченото понятие да не присъства буквално в първата от тези разпоредби, от втората от тях, която изрично е озаглавена "Лечение по график", разглеждана във връзка със съображение 16 от Регламент № 987/2009, следва, че това понятие обхваща здравното обслужване, което осигурено лице получава в различна държава членка от тази, в която е осигурено или пребивава, и което се изразява в обезщетения в натура, посочени в член 20, § 1 от Регламент № 883/2004, към който чл. 26 от Регламент № 987/2009 изрично препраща. Трябва да се направи уточнението, че "лечението по график" по смисъла на тези разпоредби се различава от това по чл. 19 от Регламент № 883/2004 и по чл. 25 от Регламент № 987/2009, което представлява непредвидено лечение, предоставено на осигуреното лице в държавата-членка, до която се е придвижило, например с цел туризъм или обучение, и което се оказва необходимо от медицинска гледна точка, за да не бъде лицето принудено да се завърне в компетентната държава членка преди края на предвидената продължителност на престоя му с цел получаване в нея на необходимото лечение (вж. по аналогия решение от 15 юни 2010 г., Комисия/Испания, C-211/08, EU: C: 2010: 340, т. 59—61). При тази нормативна регламентация при подадено заявление за възстановяване на суми от НЗОК, лицето получило трансгранично лечение, има възможност да избере или да се съгласи да му бъдат признати суми по цени на медицинска помощ, прилагани съгласно българското законодателство (чл. 25 (Б), § 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г.), или да иска възстановяване по цени на осигурителната институция по място на оказване на помощта (чл. 25, (Б), § 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г.). Във втория случай разходите се възстановяват съгласно ставките за възстановяване, прилагани от институцията по мястото на престой, т.е., само в рамките на ставките, установени в местното законодателство за този вид медицинска помощ. Процедурата по разглеждане на документи за възстановяване на разходи за получена необходима медицинска помощ при престой в друга държава–членка, след издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване за процесния случай е определена във Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 (Б), § 5-9, чл. 26(Б), § 6 и 7 от Регламент № 987/2009 и Директива № 2011/24/ЕС за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване или по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване № РД-16-41/28.07.2021 г., изм. и доп. РД-16-11/10.03.2022г. и РД-16-67/01.12.2022г., утвърдени от Управителя на НЗОК (наричани нататък за краткост Правилата). Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от Правилата, същите уреждат реда за възстановяване на разходи на задължително здравноосигурените лица за получено от тях подходящо (планово) лечение, за което има издадено разрешение, оказано в друга държава-членка на ЕС, в която се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) № 987/2009 определящ реда за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, като за целта се подава заявление по чл. 2, т. 1 от Правилата. За да постанови оспорения отказ, органът се позовава на бланков отговор на запитване на НЗОК за ставките за обезщетения в натура, с който от институцията по мястото на оказване на помощта е посочено, че подлежащата на възстановяване сума е в размер на 39129,56 евро, без обаче да са изяснени обстоятелствата във връзка с подаденото заявление и без да са изложени конкретни мотиви съобразно спецификите на приложимото германско право, като не става ясно как са определени ставките за обезщетения в натура. Липсват изложени мотиви от органа и дали в осигурителната система на ФРГ е предвидена ставка за възстановяване на разходи за ползваното лечение. В тази връзка следва да се съобрази и даденото експертно становище, неоспорено от страните, съобразно което лечението на [заличен текст] попада в обхвата на задължителното здравно осигуряване в Германия, като на основание цитираните разпоредби на SGB V и решенията на G-BA, пациентите имат право на всички необходими лечебни мероприятия - включително специализираните лекарства (FLT3 инхибитори), химиотерапия и трансплантация - като част от обезпечените от GKV здравни услуги. Всички съществени компоненти на терапията - включително интензивна химиотерапия, таргетна терапия с FLT3 инхибитори (напр. мидостаурин или гилтеритиниб), диагностични и лабораторни изследвания, болничен престой и трансплантация на стволови клетки - се финансират от GKV, при условие, че са медицински обосновани и отговарят на утвърдените терапевтични ръководства. Ответният орган е дължал извършването на преценка възстановяването на какви точно разходи се иска – интензивна химиотерапия, таргетна терапия с FLT3 инхибитори (напр. мидостаурин или гилтеритиниб), диагностични и лабораторни изследвания, болничен престой и алогенна трансплантация или нещо друго, както и дали има ограничения за сумата, която следва да се възстанови, каквато преценка не е извършена. Обективираният във формуляр S068 отговор съдържа единствено сума за възстановяване, но без същата да е обвързана с конкретно посочени фактури и ставки и при липса на други данни, въз основа на които да се установи как е определен размерът на сумата за възстановяване. Съобразно експерното заключение при проведено с предварително разрешение чрез формуляр S2 лечение, на основание чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и съгласно чл. 25, б. „Б“, § 5-9 и чл. 26, б. „Б“, §6-7 от Регламент (ЕО) № 987/2009, следва да се приеме, че пациентът има право на достъп до здравни услуги в държавата по лечение (Германия) при същите условия, както осигурените по немското законодателство лица, вкл. право на всички обезщетения в натура, които германската система на задължително здравно осигуряване (GKV) осигурява в рамките на своите разпоредби - а именно дейности, които са медицински необходими, ефективни и икономични съгласно §12 SGB V. Покритието се ограничава до установените от германската система обеми и ставки, като се прилагат и обичайните нормативно установени доплащания (напр. дневна болнична такса и проценти за лекарства), които важат и за германските осигурени лица. При евентуално самостоятелно заплащане от страна на пациента, възстановяването на разходите се извършва или чрез институцията по мястото на лечение (германската каса), или чрез българската здравноосигурителна институция (НЗОК), но само до размера, който германската каса би признала по свои вътрешни правила (§7 на чл. 26 от Регламент 987/2009). Тези релевантни обстоятелства не са изяснени от административния орган, а същият се е ограничил до съобразяване на лимита, посочен от здравноосигурителния орган. При тези данни административният орган е следвало да извърши допълнителни проучвания за приложимите ставки, респективно да изиска допълнителни доказателства от заявителите, ако е счел, че се касае за непопълване на административната преписка. Вместо това същият е издал оспорения административен акт в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на всички обстоятелства по случая. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като може да повлияе на крайния извод на административния орган, съответно обуславя осъществяването на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Атакуваното решение на управителя на НЗОК, в обжалваната му част, следва да се отмени, а преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне след пълното и обективно установяване на релевантните по случая факти и при стриктно спазване на разписаната в Раздел III от Правилата процедура, включително като се изиска допълнителна конкретна и детайлна информация от компетентната чужда институция относно подлежащите на възстановяване суми и като разходи за какво лечение се определят същите." Така изложените мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. В допълнение към тях с оглед доводите в касационната жалба, настоящия касационен състав счита, че въпросите, които поставя касационния жалбоподател, са част от въпросите, на които административния орган следва да даде отговор в мотивите към издадения административен акт. Следва при издаване на административния акт ясно и точно да се посочи, какви факти се приемат за установени и от кои доказателства по преписката, какви са сумите, предмет на спора, изводите за тях на какви факти и доказателства за тях се основават, за да се изведе еднозначен извод за изведените фактически и правни констатации. Пред административния орган се проявява най пълно принципът за служебното начало в чл. 9 АПК, като пред съда спорът не включва попълване на административната преписка, още по малко това следва да се извършва в касационното производство, да се търси отговор от съда какво следва да се включи в мотивите на административния акт и какви въпроси следва да намерят отговор. Съдът в контрол за законосъобразност на административния акт проверява наличието на отменителни основания по чл. 146 АПК, като при непълнота на мотивите на административния акт, не може да се извърши тази преценка, поради което е налице основание за отмяна. Нарушението на административно производствените правила пък не дава възможност също за пълната преценка за наличието на доказателствата за спорните факти, което пък препятства преценката за съответствието на акта с материалния закон. След тези преценки може да се провери и целта на закона и приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. При изложените съображения и при възприемане изцяло на мотивите на първата инстанция, настоящата инстанция счита решението за правилно и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на основание чл. 143 АПК на ответника Л. С. С. се дължат разноски в размер на 2556.46 евро, възнаграждение за един адвокат, а в полза на ответника М. С. С. като малолетен чрез майка и законен представител Е. В. Г. разноски в размер на 2556.46 евро, разноски за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение