Определение № 393 от 21.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1041/2016 г.
ВКСI търговско отделение21.09.2016 г.докладчик Кристияна Генковска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. К. Б. против определение № 126/31.03.2016г. по в.ч.гр.д. № 147/2016г. на П.. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по повод подадена частна жалба от П. К. Б. против определение № 126/31.03.2016г. по в.ч.гр.д. № 147/2016г. на П., с което е потвърдено разпореждане №1240/ 23.10.2015г. по в.ч.гр.д. № 492/2015г. на ОС-Ловеч, с което е върната обратно частна касационна жалба, подадена от П. К. Б. срещу определение № 808/16.10.2015г. по в.гр.д. № 492/2015г. на ОС-Ловеч. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: Обжалваният акт на апелативния съд не е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Той е постановен от апелативния съд /ВтАС/ по повод подадена пред него частна жалба срещу разпореждане на въззивния съд /Л./ за връщане на частна касационна жалба срещу въззивно определение на Л.. Следователно произнасянето на ВтАС с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Това произнасяне е окончателно, тъй като е изчерпан редът за инстанционен контрол. Разпореждането на Л., действащ като въззивнна инстанция, е преграждащо развитието на производството по чл.274, ал.1, т.1 ГПК и тъй като то за пръв път се постановява от въззивния съд по пътя на инстанционния контрол обжалването му подлежи на разглеждане от по-горния съд – ВКС. С изменението на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК обн. в ДВ бр. 50 /2015г. законодателят е предвидил изключение като е възложил на апелативните съдилища вместо на касационния съд / функционална компетентност/ да разгледат като втора и последна инстанция постановените за пръв път определения по чл.274, ал.1 ГПК от окръжните съдилища, действащи като въззивна инстанция. Нито преди соченото изменение с ДВ бр. 50 /2015г., нито след това изменение законодателят е предвиждал триинстанционен контрол на постановените за пръв път от въззивните съдилища / окръжни, СГС и апелативни/ определения по чл.274, ал.1 ГПК. В същия смисъл е и практиката на ВКС: Определение № 367/18.07.2016г. по ч.гр.д. № 2706/16г. на ВКС, ІV г.о. По изложените съображения съставът на ВКС констатира, че определението на Апелативен съд- Велико Т., с което е потвърдено разпореждане на Л. за връщане на частна касационна жалба срещу въззивно определение не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,