Решение № 3065 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община (СО), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Г. Ненкова, срещу решение № 34560 от 22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8228/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменен постановения от него отказ да издаде разрешение за промяна на предназначението без строително-монтажни работи (СМР) на „ателие в жилище“, находящо се в сграда в поземлен имот с идентификатор (ПИ) [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), УПИ І-414, 415, 416, кв. 46, по плана на м. Манастирски ливади, р-н Триадица-СО, обективиран в писмо № САГ25-АП00-311 от 29.05.2025 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че поисканата промяна на предназначението на обекта е допустима единствено след изменение на подробния устройствен план (ПУП) по аргумент от чл. 37 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Освен това обектът не отговаря на изискванията за изложение на жилище по чл. 114, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7/22.12.2003). Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу постановения отказ. В съдебно заседание претендира присъждане на заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. М. П., в представен писмен отговор чрез адвокат Г. Георгиев и нарочна молба чрез адвокат Е. Милчев, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административното производство е започнало по заявление на И. П. от 02.05.2025 г. до главния архитект на СО, с искане да му бъде издадено разрешение за промяна предназначението на собственото му гореописано ателие в жилище при условията на чл. 147а ЗУТ. За постановяване на атакувания отказ органът се е мотивирал, че поисканата промяна на предназначението не може да бъде извършена, защото не отговаря на предвиждането на действащия ПУП за сградата, която е 10ф+6 - (първи етаж офиси - нежилищен и 6 жилищни етажа), установима от приложената извадка от действащия ПУП - план за застрояване (ПЗ) за имота. За да отмени отказа обективиран в писмо № САГ25-АП00-311 от 29.05.2025 г., АССГ е приел, че същият има белезите на индивидуален административен акт, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. и ал. 2 АПК, включително тези по т. 4 от същия текст и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Намерил е обаче, че отказът е постановен в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Преценил е, че съответствието на новото предназначение на обекта с предвижданията на ПЗ не е сред предпоставките, посочени в чл. 147а ЗУТ. Установил е чрез извършена по делото експертиза, че ателието се намира на първи етаж от сградата, състои се от жилищни помещения съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ, не се предвижда преустройство в него, спазени са изискванията на чл. 38, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. По действащия ПУП от 2006 г. за първи етаж на сградата е предвидено изграждане на офиси, което не е спазено. По отношение изискванията за изложение по чл. 114, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003, съдът е посочил, че това основание не е послужило като мотив на органа при постановяването на отказа, а е въведено в съдебно заседание, което е недопустимо, а освен това ателието има и западно изложение. Позовал се е на легалното определение за жилищна сграда в § 5, т. 29 ДР ЗУТ и че при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. Преценил е, че с разрешаване на ползването на сградата е променено предвиждането на ПЗ и на първия етаж на сградата са въведени в експлоатация построените ателиета, а не офиси, а самата сградата е приета за жилищна, а не със смесено предназначение, независимо от това, че попада в УПИ І - за обществено обслужване (Оо), в нея има достатъчно други нежилищни обекти извън ателиета, които да изпълнят предназначението на ПУП. Решението е неправилно. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 147а ЗУТ, промяна предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на СМР се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39 ЗУТ, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Следователно, освен препращането към изискванията на чл. 38 и 39, изрично в чл. 147а, ал. 1 ЗУТ е поставено условието с промяната да не се нарушават правилата и нормативите за застрояване. Именно тези правила и нормативи по отношение съответния имот, са предвижданията на ПУП и плана за застрояване. В тази връзка погрешна е преценката на АССГ, че съответствието на новото предназначение на обекта с предвижданията на ПЗ не е сред предпоставките на чл. 147а ЗУТ. Освен това допустимостта на молбата за издаване на разрешение на това основание не преодолява и принципа по чл. 37, ал. 1 ЗУТ - сградите на основното застрояване, каквато е и сградата в която се намира процесното ателие, да съответстват на предназначението на урегулирания поземлен имот по ПУП. Не може да бъде споделен и друг извод на първоинстанционния съд - че по отношение промяна предназначението им ателиетата се считат за жилища, тъй като съгласно чл. 38, ал. 3 ЗУТ те са обединени заедно с кабинетите за здравни нужди и офисите, без да бъдат включени при жилищните помещения и самостоятелните жилища. Вярно е, че след новелата в ДВ, бр. 16/2021 г. на § 5, т. 29 и т. 29а ДР ЗУТ, ателиетата се считат за жилища, но това е само при определяне предназначението на цялата сграда, а не и при определянето на собственото им предназначение, за което несъмнено при промяна на предназначението е приложим чл. 38, ал. 3 ЗУТ. Също, издаването на разрешение за ползване за сградата не може само по себе си да промени предвиждането за имота по ПУП и плана за застрояване. За да бъде извършена такава промяна е необходимо да се премине през процедура по изменение на ПУП. С оглед изложеното касационният състав счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Като е съобразил императивното изискване на чл. 147а ЗУТ - промяна предназначението на обекта да съответства на правилата и нормативите за застрояване, т. е. с предвижданията на ПУП - ПЗ, органът е постановил законосъобразен отказ, жалбата срещу който трябва да бъде отхвърлена. Предвид основателността на касационната жалба в полза на бюджета на органа следва да бъдат присъдени заявените разноски - заплатената държавна такса от 36 евро и юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,