Определение № 1968 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2025 г.

Състав на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 470/2025 г., с определение от 03.04.2035 г., е изпратил по компетентност на ВКС частна жалба с вх. № 10557/29.01.2025 г., подадена от С. А. К., чрез адв. В. К., срещу определение № 11333 от 23.01.2025 г. на СГС, постановено по „въззивно“ гр.д. № 4034/2023 г. на Софийски градски съд. Апелативният съд се е мотивирал с това, че с обжалвания от К. акт е извършено администриране на подадена от него частна жалба против въззивен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. В този случай СГС не действа като въззивна инстанция по спора и, съгласно чл. 10 от ТР № 1/2013 г., компетентен да се произнесе по частната жалба, по която е образувано производство пред САС, е ВКС. Съставът на ВКС намира, че функционално компетентен да се произнесе по частна жалба вх. № 10557/29.01.2025 г., подадена от С. А. К., чрез адв. В. К., срещу определение № 11333 от 23.01.2025 г. на СГС, постановено по гр.д. № 4034/2023 г. на Софийски градски съд, е апелативният съд. Делото пред СГС е образувано по молба за отмяна на неприсъствено решение, т.е. по чл. 240, ал. 1 ГПК. Компетентен да разгледа молбата е въззивният на постановилия неприсъственото решение съд, но производството не е въззивно. Производството по отмяната има различен предмет от въззивното производство, тъй като в случая е налице влязло в сила първоинстанционно решение, т. е. приключило съдебно производство; отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК не е стадий от исковия процес, а представлява самостоятелно извънинстанционно средство за защита. В редакцията на текста на чл. 240, ал. 1 ГПК не се съдържа изрична забрана за обжалване на решението по отмяната, но същата следва от смисъла и съдържанието на това съдебно производство. Създадената от ГПК йерархия и система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото контролно производство – по частни жалби срещу прекратителни и други, подлежащи на обжалване определения и разпореждания, постановени в отменителното производство пред окръжния (градския) съд. По този начин е уредено и обжалването на съдебни актове на въззивни съдилища в контролно-отменителните производства по обжалване действията на съдия-изпълнителя. (срв. ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС). Изложеното следва от спецификата на производството, а не е основано на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК – цитираната разпоредба касае обжалване на определения по чл. 274, ал. 1 ГПК от окръжен съд като въззивна инстанция, докато в разглеждания случай окръжният съд е единствената инстанция по отмяна на влязло в сила неприсъствено решение. Разясненията в мотивите на ТР № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 6/2017 г. и ТР № 1/2013 г. касаят въззивното производство, не и случаите, в които въззивният съд действа като контролноотменителна инстанция или се произнася окончателно в извънинстанционно производство по отмяна на влезли в сила решения. Решението на СГС за прекратяване на производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е окончателно, така, че и всички определения, постановени в това производство, подлежащи на обжалване с частна жалба, са изключени от контрола на ВКС – арг. чл. 274, ал. 4 ГПК. Казаното се отнася и до разпорежданията, според постановено в чл. 279 ГПК, без значение дали обжалваните актове са такива по администриране. При тези съображения, съставът на ВКС намира, че частна жалба вх. № 10557/29.01.2025 г., подадена от С. А. К., чрез адв. В. К., срещу определение № 11333 от 23.01.2025 г. на СГС, постановено по гр.д. № 4034/2023 г. на Софийски градски съд, следва да се изпрати по компетентност на САС. Настоящият съдебен акт касае функционалната подсъдност на спора, поради което подлежи на обжалване - чл. 121 ГПК. МОТИВИРАН от горното, съдът