Определение № 72 от 09.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7640/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 и чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 10643/21.09.2012 год. на З. К. К. от [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила въззивно решение от 08.07.2002 год. по гр.дело № 281/2002 год. на Пловдивския окръжен съд, с което след като е отменено решение № 96 от 05.06.2000 год. по гр.дело № 747/1999 год. на Карловския районен съд е допусната делба на апартамент № 8, ет.2, [жилищен адрес] кв.6 по плана на [населено място], състоящ се от стая и кухня от 42.93 кв.м. при следните квоти: М. Х. Т. – 2691.79/5415 ид.ч.; В. Н. Д. – 897.26/5415 ид.ч.; М. В. Д. – 897.26/5415 ид.ч.; Н. В. Д. – 897.26/5415 ид.ч. и З. К. К. – 31.42/5415 ид.ч. Решението, чиято отмяна се иска по реда на извънредния извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения, е влязло в сила на 15.05.2003 год., когато е постановено решение № 274 от същата дата по гр.дело № 629/2002 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е бил потвърден съдебния акт на въззивната инстанция по допускане на делбата. Както с първоначалната молба вх.№ 10643 от 21.09.2012 год., така и с допълнителната молба вх.№ 8550 от 24.06.2013 год., изготвена чрез особения представител на молителката-адв.Р. С. И., назначена по реда на чл.23, ал.4 З., се поддържа, че решение № 96 от 05.06.2000 год. по гр.дело № 747/1999 год. на Карловския районен съд е било постановено от незаконен състав, а молителката не е била уведомена за възможността да участва в съдебното заседание, проведено на 02.06.2000 год., с което съществено било нарушено правото й на защита. Това нейно право било нарушено и с отказа на съда да допусне до разпит поисканите свидетели. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е отчел, че делбеният имот е наследствен и е станал съпружеска имуществена общност, поради което неправилно определил делбените квоти. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения: Към момента на подаване на молбата за отмяна на атакуваното с нея въззивно решение от 08.07.2002 год., което е влязло в сила на 15.05.2003 год. с постановяване на касационното решение № 274 по гр.дело № 629/2002 год. на ВКС, І г.о., са изтекли всички преклузивни срокове за отмяна, визирани в чл.232, ал.1 ГПК/отм./, включително и пределния едногодишен срок от влизане на решението в сила. На 15.05.2004 год. най-късно, решението от 07.07.2002 год. по гр.дело № 281/2002 год. на Пловдивския окръжен съд е било стабилизирано като съдебен акт, неотменим чрез извънредния извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения съгласно действащия тогава съдопроизводствен ред – чл.231 и сл.ГПК от 1952 год./отм./. С приемането на новия Граждански процесуален кодекс /в сила от 01.03.2008 год./ не се възобновява течението на изтеклите срокове по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ и не намира приложение новия процесуален ред, с който се въвежда по-благоприятен режим, защото липсва изрично предвидено законово основание, създаващо ново право да се иска отмяна на влязло в сила решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.