Определение № 178 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 194/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Т., чрез пълномощника му адвокат В. В., против определение № 208 от 13.03.2012 г., постановено по гр.д. № 160/2012 г. на Апелативен съд-В., с което е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 2054/2009 г. на Окръжен съд-Варна. Жалбоподателят счита, че неправилно апелативният съд е приел, че е налице преюдициален спор, тъй като той не е страна по този спор и решението по него му е непротивопоставимо, поради което иска да се отмени атакуваното определение. Ответникът по частната жалба С. П. Л. оспорва същата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Гр.д. № 160/2012 г. на Апелативен съд-В. е въззивно и е висящо по инициирания от Д. Г. Т. против С. П. Л. в качеството му на правоприемник на М. А. Н. установителен иск за собственост въз основа на давностно владение на тавански етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, находящи се в [населено място], [улица]. Апелативният съд е констатирал, че по гр.д. № 2054/2009 г. на ОС-Варна Стоян П. Л. е ответник, в качеството му на наследник на М. А. Н. и спорът касае същия имот – третия тавански етаж от жилищната сграда на [улица]-В. и по-специално дали това е обща част към същата сграда или самостоятелен обект в нея, като ищец е [фирма], [населено място], като е постановено решение за осъждане на ответника да предаде 48 % ид.ч. от таванския етаж и за признаване, че не е собственик на 78 % ид.ч. от терена и е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Изводите на Апелативен съд-В. са неправилни. Преюдициално е онова дело, решението по което има значение за разрешаване на обусловения правен спор и може да бъде противопоставено на страните по него, т.е. същите да са обвързани от субективните предели на силата на пресъдено нещо. В случая ищецът по настоящия правен спор Д. Г. Т. не е страна, нито правоприемник на страна по спора по гр.д. № 20/54 от 2009 г. на Варненския окръжен съд и съответно постановеното по него решение му е непротивопоставимо, поради което и не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото. В обобщение атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение