Определение № 60159 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2021 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Н. Д. И., молба с вх. № 271124/17.03.2021 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 165/07.02.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 2903/2020 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което, като е потвърдено решение № 3763/10.10.2019 г. по гр. дело № 16101/2018 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), е отхвърлен, предявеният от молителя срещу ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД, осъдителен иск за заплащане на сумата 450 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по застраховка „злополука“ (полица № 0510-40-2006-0001), във връзка с настъпил ексцес, след настъпила с ищеца трудова злополука на 14.08.2006 г., както и на сумата 73.77 лв., претендирана като лихва (обезщетение) за забава за периода 27.02.2017 г. - 08.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на молителя са възложени разноски по делото. В молбата се сочат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Молителят представя (в заверени от негова страна преписи) решение № 1655/28.09.2020 г. по адм. дело № 78/2020 г. на Административния съд – Пловдив (АСП) и експертно решение (ЕР) № 0117-010/18.01.2021 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С решението на АСП е прогласена нищожността на предходно ЕР № 1164/29.08.2019 г. на НЕЛК, жалбата от 08.01.2020 г. на молителя срещу което, съгласно твърденията на същия, е приета като доказателство по делото и е обсъдена в мотивите към влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Също съгласно твърденията на молителя, а и видно от отбелязването върху представения препис, това съдебно решение на АСП е влязло в сила на 24.10.2020 г. По отношение на представеното с молбата ЕР № 0117-010/18.01.2021 г. на НЕЛК, молителят излага съображения, че същото съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Ответникът по молбата за отмяна ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД не подал отговор на молбата. Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице, съдържа точно и мотивирано изложение на наведените основания, и е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, който, считано от датата на постановяване на ЕР № 0117-010/18.01.2021 г. на НЕЛК, е изтекъл на 19.04.2021 г., като молбата е подадена преди това – на 17.03.2021 г. От обстоятелството, че решение № 1655/28.09.2020 г. по адм. дело № 78/2020 г. на АСП е влязло в сила на 24.10.2020 г., следва че препис от същото е връчен на молителя преди тази дата, считано от която горният тримесечен преклузивен срок е пропуснат. Това обаче не води до недопустимост на молбата за отмяна, тъй като срокът е спазен по отношение на другото писмено доказателство, представено с нея, но поради настъпилата преклузия решението на АСП не следва да бъде вземано предвид и обсъждано в решението по настоящото дело. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение