Определение № 70 от 24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 296/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молби на „ЗАД Армеец” АД с искане за изменение на определение № 586/ 06.11.2020г. по т.д. № 296/2020г. по описа на ВКС, II ТО, чрез намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски от 9900 лева, на основание чл.78, ал.5 ГПК, поради прекомерност до минималния размер на адвокатското възнаграждение от 7 500 лева по чл.7, ал.2, т.5 вр. чл. 9, ал.3 от Наредба №1/ 2004г. на ВАС. Молителят твърди, че делото не е от фактическа и правна сложност, като процесуалната защита на ответника по молбата е сведена до изготвяне на отговор на касационната жалба, тъй като по делото не е проведено открито съдебно заседание. Ответникът по молбата и ищец по делото, „Рилекшън Пропъртис България“ ЕООД, намира искането за неоснователно. Изразява се несъгласие с твърдението на насрещната страна, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като застрахователното дружество е направило множество и най- разнообразни възражения срещу основателността на претенциите на ищеца, срещу които последният е трябвало да организира защитата си чрез упълномощения от него адвокат. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е неоснователна. С определение № 586/ 06.11.2020г. на ВКС, II ТО по настоящото дело е отказано да бъде допуснато касационното обжалване на решение № 2719 от 06.12.2019г. по в.т.д. № 4571/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1258 от 10.07.2019г. по т.д.№ 1533/2018г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от „Рилекшън пропъртис България” ЕООД срещу застрахователното дружество обективно съединени искове: по чл.208 КЗ (отм.), вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за сумата от 166 081 евро, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 06.08.2015г., кражба на лек автомобил Мерцедес, цвят черен, с рег.№ СВ 8312 АМ, застрахован от ответника по имуществена застраховка „Каско”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 19.07.2018г. до окончателното изплащане, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 43 008,64 евро, представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 20.11.2015г. до 08.06.2018г., като в полза на ищеца са присъдени и разноски. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ при обжалваем интерес от 408 943,79 лева възлиза на 9708,88 лева без ДДС. В случая приложение не намира нормата на чл. 9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, тъй като предметът на договора за правна защита и съдействие обхваща цялото касационно производство и не е ограничен до изготвянето на отговор на касационната жалба. Искането по чл.78, ал.5 ГПК, на които се основава молбата по чл.248 ГПК, е допустимо, с оглед липса на законоустановена процедура по връчване на препис на касатора от отговора на жалбата му, но е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение от 9900 лева не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от наведените от касатора-молител основания за допускане на касационното обжалване, както и посочването на всички касационни основания по чл.281, ал.1, 3 ГПК, обусловили обема на защитата на ответника по касацията при изготвянето на отговора на касационнита жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд