Определение № 3677 от 03.07.2026 г. на ВКС по д. № 971/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 от с.р. е постъпила молба от адв. Р. Д. от АК Пловдив, пълномощник на ответника по жалба К. Г. за допълване на определението от 23.04.2026 г. за прекратяване на производството по настоящото дело, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Ответникът по молбата „Хепи кредит“ ООД, [населено място] я оспорва като недопустима поради непредставяне на списък за разноските по чл.80 ГПК.Евентуално намира молбата и за неоснователна, защото не са представени доказателства за и респ. не са установени предпоставките на чл.38, ал.1,т.2 ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице. ВКС на РБ намира молбата за допустима – разноски се дължат на ответника и при прекратяване на производството – чл.78, ал.3 ГПК и в случая ВКС е пропуснал да се произнесе за тях в определението си от 23.04.26 г. Затова молбата по чл.248 ГПК е за допълване на определението с присъждане на разноски, а не за изменението му и за допустимостта й не е необходимо да е представен списък за разноските, съобр. приетото в ТР №6/13 г. ОСГТК, т.8. Във връзка с второто възражение на ответника по молбата, обаче, ВКС констатира, че пред ОСГТК е образувано тълкувателно дело №3/25 г. по въпроса: 1. Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда? Отговорът на този въпрос е от значение за настоящото производство по чл.248 ГПК, което следва да се спре на осн. чл.292 ГПК до приемането на тълкувателно решение. Затова ВКС на РБ, трето г.о.