Определение № 470 от 28.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1713/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба вх. № 949/18.01.2024 г. от Д. Г. И., чрез адв. Б. Г., с искане за допълване на определение № 55/10.01.2024г. по ч.т.д. №1713/2023г. на ВКС, като му се присъдят разноски от заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева, за депозирането на отговор на частната жалба на М. Б. Б. против разпореждане № 496/31.08.2023г. по в.гр.д. № 213/2022 г. на Плевенски окръжен съд. Ответната страна – М. Б. Б., чрез адв. Е. К. – оспорва основателността на молбата, с аргумент за несвоевременност на направеното искане. Посочва, че претендираните разноски са били присъдени в производството пред Окръжен съд Плевен и допълнителни не следва да се присъждат. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по ч.т.д. № 1713/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по частна жалба на М. Б. Б. против разпореждане № 496/31.08.2023 г. по в.гр.д. № 213/2022 г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК, подадената от жалбоподателя касационна жалба против постановеното по същото дело въззивно решение, с оглед цената на иска – под минималния законодателно определен праг за касационна обжалваемост по търговски дела. С определение № 55/10.01.2024 г. по ч.т.д. №1713/2023 г. на ВКС, настоящият състав е потвърдил законосъобразността на обжалвания акт. Молителят, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на частната жалба, в който се съдържа искане за възмездяване на разноски. Към отговора са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с предмет “ подаване отговор на частната жалба против разпореждане № 496/31.08.23 г. на ОС Плевен, постановено по гр.д. № 213/23г. по описа на ОС Плевен”. Размерът на уговореното възнаграждение, съгласно клаузата в договора е 300 лева, платено изцяло и в брой при подписването му, което обстоятелствое потвърдено с подписа на упълномощения, т.е. договорът съвместява и разписка за получено плащане. Независимо от преждеустановеното, молбата не следва да се уважи, предвид едностранният характер на настоящото производство – развива се единствено между частния жалбоподател и съда, доколкото за ответника по въззивната жалба процесуалното правоотношение е приключило, с оглед изричния диспозитив, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Процесуалноправното положение е аналогично на това, което се развива по повод върната искова молба, за която съдът е приел, че е недопустима и не е връчил, или дори когато по погрешка е връчил копие от същата на ответника. В такава хипотеза, процесуално правоотношение между страните не се поражда, а едва с възникването на такова ответникът става участник в процеса и разполага с право да организира защитата си, като предприеме съответните процесуални действия, реализирането на които е свързано и с направата на разноски / така в определение № 4390 от 19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4152/2022 г. на II г.о. ВКС, във връзка с отговорността за разноски по повод обжалване разпореждане за връщане на искова молба, но идентични аргументи настоящият състав намира относими и в настоящия случай - когато съдът погрешно е изпратил на ответната страна препис от частната жалба срещу разпореждането за връщането на касационната жалба /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение