Определение № 758 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 221/2026 г.

По делото е постъпила молба от ищеца, която е подадена във връзка с изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. В нея е направено изявление за оттегляне на един от предявените искове, който е този с правна квалификация чл. 47, ал. 2 ЗА за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 1-106 от 03.07.2025 г., постановено по арб.д. № 1-05/2025 г. на арбитър Карина Вадимовна. Това изявление изхожда от пълномощник, който е изрично упълномощен от ищеца с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, поради което и съдът следва да се счита надлежно десезиран от разглеждане на този иск. С оглед на това налице са предпоставките на чл. 232 ГПК и делото следва да бъде прекратено в тази му част. С подадената молба ищецът прави и искане към съда да бъде продължен срока за изпълнение на указанията за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба чрез представяне на доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на предявените искове, което е заявено в предвидения в чл. 63, ал. 1 ГПК срок. Направено е позоваване на обстоятелства, които се сочи, че препятстват възможността на страната да изпълни тези указания в предоставения от съда едноседмичен срок. Първото от тях е, че заплащането на дължимата по делото от [община] държавна такса трябва да се извърши с бюджетни средства, а с оглед липсата на действащ държавен бюджет за 2026 г., са налице ограничения за разходите, които общината може да прави до неговото приемане. Ищецът се позовава и на това, че по образувани срещу него изпълнителни дела са наложени запори върху банковите му сметки, което също затруднява възможността да се осигурят средства за заплащане на държавна такса. Посочва, че затрудненията да се изпълни това задължение в указания от съда срок произтичат и от това, че той е предявил близо 60 иска за отмяна на постановени срещу него арбитражни решения, като по всяко от делата са дадени указания за заплащане на държавна такса. Настоящият съдебен състав като съобрази изложените обстоятелства счита, че може да се направи извод, че са налице обстоятелства, които създават затруднения за ищеца да изпълни задължението си за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба чрез представяне на документ за платена държавна такса в размер на 1 533, 87 евро в дадения от съда едноседмичен срок. Ето защо искането за неговото продължаване на основание чл. 63, ал. 1 ГПК е основателно. Новоопределеният срок следва да бъде такъв, че чрез него да се осигури възможността на ищеца да упражни правото си на защита пред съд чрез предявения иск за отмяна на арбитражно решение. Наред с това обаче той трябва да бъде съобразен и с принципа за разрешаването на спора, отнесен до съда, в разумен срок. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че срокът за изпълнение на дадените указания, трябва да бъде продължен с един месец. С определянето на по-дълъг срок не би се постигнал баланс между възможността на ищеца да упражни правото си на защита и принципа за разрешаването на спора в разумен срок. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение