Определение № 85 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2018 г.

молбата с вх.№ 8067 от 17.09.2018 г. е неистински документ – не е подадена от процесуалния представител на касаторите (адвокат П. Б.) и не носи неговия подпис, както и

липсва съгласуване на съдържанието на молбата с вх.№ 8067 от 17.09.2018 г. със законния представител на малолетните ищци. Заявено е искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВКС, І г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия. Упражнявайки правомощията си по чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС прие заключение на съдебно-графологична експертиза, обозначено от експерта като Протокол № 19/СПЕ - 017 и представено на съда с молба вх.№ 3355 от 10.04.2019 г. Вещото лице е установило категорично, че подписът, положен в графа „С уважение” в долния край на молбата с вх.№ 8067 от 17.09.2018 г., е положен от П. Н. Б. – процесуален представител на касаторите по гр.д.№ 49/2018 г. на ВКС, І г.о., а така също, че изписаните под положения подпис две имена („П. Б.”) са изписани от същото лице. Съдът кредитира с доверие заключението, което не поражда никакви съмнения относно неговата правилност, не бе оспорено от страните и при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК експертът даде убедителни, последователни, безпристрастни и обосновани отговори на поставените му от процесуалните представители на страните въпроси. Така установените посредством експертизата факти мотивират съда да приеме, че молбата с вх.№ 8067 от 17.09.2018 г. е истински документ – съставен от соченото за негов автор лице - процесуалният представител на касаторите адвокат П. Б.. Противното не следва от съдържанието на Декларацията с нотариална заверка на подписа на П. Б. (рег.№ 4370 от 19.10.2018 г. по описа на нотариус № 150), която е частен документ, съставен за да послужи като доказателство относно обстоятелство, изгодно за страната, която адвокат Б. представлява и в настоящото производство и като такава не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Видно от пълномощното от л. 52 по първоинстанционното гр.д.№ 500/2015 г. адвокат Б. е надлежно овластен от касаторите по гр.д.№ 49/2018 г. на ВКС, І г.о. да ги представлява по делото до окончателното му приключване, включително изрично с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК ( „За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно” ). Настоящият състав на ВКС констатира, че към момента на постановяване на атакуваното Определение № 206 от 25.09.2018 г. по гр.д.№ 49/2018 г. на ВКС, І г.о. са осъществени всички предпоставки по чл. 232, изр. 1 ГПК, даващи основание да се приеме, че съдът надлежно е десезиран от разглеждането на спора – заявено е оттегляне на исковата молба от притежаващия представителна власт в рамките на процеса адвокат и е дадено съгласие от ответниците. Естеството на делбения процес и обстоятелството, че правото да се иска делба на съсобствено имущество не се погасява по давност обосновават изводи, че предприетото процесуално действие е разрешено от Закона (доколкото не попада в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК / „Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.”/ ), а така също, че прекратяването на производството по предявения иск за делба не накърнява интересите на малолетните съделители. Разбирането на жалбоподателите, че от тяхна страна отсъства валидно волеизявление по чл. 232 ГПК, тъй като липсва съгласуване на съдържанието на молбата с вх.№ 8067 от 17.09.2018 г. със законния им представител (в която връзка е представена Декларация с нотариална заверка на подписа на И. А., рег.№ 4368 от 19.10.2018 г. по описа на нотариус № 150), не намира опора в Закона. При наличието на изрично овластяване с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК провеждането на подобно „съгласуване” преди подаване на молбата по чл. 232, изр. 1 ГПК е ирелевантно от гледна точка предпоставките за надлежно оттегляне на иска. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да потвърди обжалвания съдебен акт. Независимо от изхода от настоящото произнасяне, заявените от ответниците по частната жалба искания да им се присъдят по 1 500 лева за всеки един от тях поотделно – разноски под формата на заплатени адвокатски възнаграждения, не могат да бъдат удовлетворени. Причината е в отсъствието на каквито и да е доказателства за договарянето и заплащането на възнаграждения от В. В. Д. за адвокат Г. Г. и от Й. В. Д. за адвокат С. Б. във връзка със защитата им в рамките на настоящото дело. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение