Определение № 159 от 24.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 101/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение № 50574 от 25.10.2023г. по к.т.д. № 1818/2022г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „Юробанк България“ АД насрещна касационна срещу решение № 798/21.12.2021г. по т.д. 62/2021г. по описа на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че насрещната му касационна жалба има за предмет мотивите на въззивното решение, доколкото не е съгласен с решаващите изводи на въззивния съд, касаещи погасяване на ипотечното право, без съдът да е обсъдил дали последното право въобще е възникнало. Сочи, че цитираната в обжалвания акт задължителна практика по ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС касае въззивното производство, а не касационното, в което касационната инстанция проверява правилността на обжалвания съдебен акт само по посочените в жалбата основания. Последното според касатора легитимира интереса му от подадената насрещна касационна жалба. По тези доводи моли определението в обжалваната му част да бъде отменено. В предоставения срок не са постъпили писмени отговори на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Видно от преписката по делото „Юробанк България“ АД – ответник по спора, е депозирал насрещна касационна жалба срещу решение № 798 от 21.12.2021г. по т.д.№ 62/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 53 от 13.04.2020г. по т.д.№ 17/19г. на СОС, ТО, 1 състав, с което са отхвърлени предявените от „Алфа Банк“ С.А., Гърция, срещу „КМБ България“ ЕАД /н./, „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД, „Плаза Уест“ АД, „Плаза Уест 2“ АД, „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ ЕАД, и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ П.“ А.Е.Е.А.П., Гърция, искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ на: 1. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус В. Манчев, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх. рег. №50261 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус В. Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег. №25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 2. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус В. Манчев, рег.№053, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег. №50262 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012г. от 19.12.2012г. на Нотариус В. Манчев, рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 3. ДОГОВОР между „КМБ България“ ЕАД и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД, по силата на който са извършени горните заличавания на договорни ипотеки, и 4. ДОГОВОР между „КМБ България“ ЕАД и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са били опростени, като неоснователни. В касационната жалба са изложени доводи за очевидна неправилност на мотивите на въззивния съд, за необоснованост на последните и за противоречието им на процесуалния и материалния закон. Заявеното искане до ВКС е: в случай, че допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищеца „Алфа Банк“ С.А., Гърция, да разгледа и насрещната касационна жалба и след като отмени въззивното решение да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с мотиви, че по делото не се установява възникване на ипотечното право, поради което и няма увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ С определението, в обжалваната му част, друг тричленен състав на ВКС е приел насрещната касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД за недопустима поради подаването и при липсата на правен интерес. Подчертал е, че наличието на правен интерес е необходима предпоставка както за предявяването на иск за защита на претендираното субективно материално право, така и за обжалване на постановеното по иска съдебно решение. Изтъкнал е, че правен интерес от обжалване е налице, само когато постановеното решение е неблагоприятно за обжалващия. Счел е, че в случая всички обективно и субективно съединени искове по чл.135 от ЗЗД са отхвърлени изцяло, което изключва правния интерес на ответника от обжалване на благоприятното за него решение. Подчертал е, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, в която насока се е позовал на задължителните разяснения, дадени с т. 18 на ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. по описа на ОСГК на ВКС. Определението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Константна е съдебната практика, че правният интерес е задължителна предпоставка за допустимост на всяка подадена пред съд жалба. Интерес от обжалване е налице, когато жалбоподателят не е останал доволен от обжалвания съдебен акт – с последния негативно е засегната правната му сфера, и желае неговата отмяна и постановяване на нов, различен по резултат и благоприятен за интереса му съдебен акт. В конкретния случай жалбоподателят „Юробанк България“ АД с подадената от него насрещна касационна жалба е заявил, че желае при уважаване на жалбата му да постигне същия краен резултат, който е постановен с обжалваното въззивно решение – исковете да бъдат отхвърлени, като изрично заявява този изход на спора да го удовлетворява. При така заявеното от жалбоподателя искане – касационният съд да отхвърли исковете, каквото е и произнасянето на въззивния съд, жалбоподателят не легитимира правен интерес от подадената касационна жалба срещу удовлетворяващото го въззивно решение. Необосновани са доводите на жалбоподателя, че интересът му произтича от несъгласието му с мотивите на обжалваното въззивно решение. Последният, както е посочено и с обжалвания съдебен акт, е отречен с даденото задължително за съдилищата тълкуване с т. 18 на ТР № 1/04.01.2002г. по т.д. 1/2000г. по описа на ВКС, ГК, което е запазило сила, и е обосновано с доводи, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Застъпено е становището, че по съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, не се формира сила на пресъдено нещо, поради което и те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Тълкувателните мотиви са основани на признатата с процесуалния закон сила на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения, независимо от коя инстанция са постановени, поради което и доводите на жалбоподателя, че тълкуването е относимо само към интереса при подадена въззивна жалба, а ограниченията в достъпа до касация изключват даденото с последния тълкувателен акт задължително за съдилищата тълкуване, са правно необосновани. По горните мотиви на съда обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден. При този изход на спора право на разноски имат ответниците по жалбата. Не правят искане за присъждане на разноски, нито доказват извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение