Определение № 579 от 09.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 359/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение09.02.2024 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Т. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 354 от 08.06.2023 г. по гр.д. № 282/2023 г. на Софийския окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 359/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по молба на М. Т. Т., чрез адвокат Н. И., за отмяна на влязло в сила решение № 354 от 08.06.2023 г. по гр.д. № 282/2023 г. на Софийския окръжен съд. Молителят обосновава молбата с оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се желае. “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД отговаря, че молбата за отмяна е недопустима – не се основава на обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 303 ГПК, евентуално поддържа, че молбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима по следните съображения: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. В конкретния случай молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят се опитва да преодолее необжалваемостта на въззивното решение пред ВКС по реда на касационния контрол, искайки отмяна на влезлия в сила съдебен акт „по чл. 303 ГПК“, като релевира оплаквания за неправилност, които по естеството си са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, както и необоснованост в изводите на съда. Представя и изложение с „касационни основания за отмяна на влязлото в сила решение“. Производството по чл. 303 ГПК е извънредно и не подменя редовния инстанционен контрол. В него съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията, предвидени в гл. XXIVГПК са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 и 304 ГПК. Молба, която не се основава на обстоятелства, попадащи в приложното поле на цитираните разпоредби, се явява недопустима – така и т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС. Явно е, че страната прави смешение между инстанционното касационно обжалване и извънредното производство по отмяна на влезли в сила решения, като иска произнасяне от ВКС по материалноправния спор по същество, да посочи датата, на която е настъпила перемцията и присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени в предходните инстанции. В т.нар. „касационни основания за отмяна на влязло в сила решение“ има и твърдение, че молбата, с която взискателят в изпълнителното производство е поискал конкретни изпълнителни действия, представлява неистински документ по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което било достатъчно основание за допускане от ВКС и разглеждане на молбата му за отмяна. Твърдението за неистинност на документ обаче не е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. От изложеното следва, че позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК също е несъответно на изложеното в молбата за отмяна. Съдът е този, който квалифицира отправените до него искания на страните. Квалификацията, дадена в случая от молителя не обвързва съда, а и не може да се отнесе към обосновката на отправеното до съда искане. В заключение, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,