Решение № 6418 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2011 г.

Решение № 6418 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Ибраим Ибраимов Хавальов, чрез пълномощника адв. Николай Йочколовски, срещу решение № 3120/23.06.2011 г. по адм. д. № 9625/2010 г. по описа на Административен съд - София град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 101000345 от 23.06.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1813 от 29.11.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане да бъде отменено решението в оспорената му част и по същество отменен обжалвания РА и в тази част. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Петрова, оспорва касационната жалба. Моли за нейното отхвърляне и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА № 101000345/23.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София град в частта относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2005 г. и по ЗДДФЛ за 2008 г. В тази своя част решението като необжалвано е влязло в сила. Настоящото производство е по жалба на Хавальов срещу отхвърлителната част на постановеното решение по отношение установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., както и по отношение начислените ДДС за 2005 г. в размер на 27 430.42 лв. и лихви в размер на 17 356.07 лв. За да постанови решението си в обжалваната част, в която е прието, че е налице дължим данък от Хавальов по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са извършили ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1, 7 ДОПК. Настоящият състав констатира, че в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу обжалваната част на решението, като доводите на касатора са преобладаващо досежно липсата на фактически и материално-правни предпоставки за издаване на РА по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В тази връзка настоящият състав намира, че не следва да обсъжда възраженията на касатора срещу алтернативно развитите мотиви на съда по отношение на трите договора за заем, разписките за връщане на посочените в тях суми и бордерото от финансова къща "Пирин", тъй като същите касаят данъчен период, който не е процесен към настоящия момент, а отделно на това тези мотиви не са решаващи относно формирания краен извод на съда за незаконосъобразността на РА за данъчен период 2003 г. Основното оплакване на касатора е, че след като за определени периоди съдът е приел, че не са налице основания за облагане по аналог, то и процесната ревизия, извършена при особени случаи е извършена при изначална липса на основание, затова и всички констатации, включително и тези по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, се явяват неправилни. Предвид това, касаторът застъпва тезата, че липсата на основание за издаването на РА е довело до неговата нищожност. Оплакването е несъстоятелно. Основателно е възражението на процесуалния представител на ответната дирекция, че поддържаните доводи не държат сметка за съдържателната специфика на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК. Видно от мотивите на първоинстанционното решение, съдът е приел, че са налице законовите основания за възлагане на ревизия по особения ред, като само за данъчните периоди, по отношение на които не са налице съответни основания за определяне на данък поради несъответствие на реализираните приходи и разходи на лицето, е отменил РА. В този смисъл съдът изцяло се е съобразил с нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която предоставя правна възможност орган по приходите да приложи установения от съответния закон (в случая ЗОДФЛ - отм., ЗДДФЛ и ЗДДС - отм.) размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от седемте, изчерпателно изброени в същата алинея обстоятелства. В случая правилна е преценката на съда, че органите по приходите законосъобразно са се позовали за данъчен период 2006 г. на основанието по т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото или финансовото му състояние за ревизирания период. За данъчен период 2006 г. административният съд правилно е констатирал, че след съпоставянето на годишна база на всички приходи - 4 200 лв., получени от отдадени под наем земеделски земи, с направените разходи от 58 854.11 лв. и като се включи сумата от началното салдо - 23 931.67 лв. се получава разлика от 31 855.93 лв., които не са били декларирани и за произхода на които лицето не е представило доказателства. Въз основа на тези констатации, съдът е достигнал до обоснования извод, че направените за този период разходи явно и съществено превишават размера на декларираните и получени средства, като този извод не е опроверган от страна на ревизираното лице. След като по делото се явява установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за данъчен период 2006 г., а и съдът е обсъдил фактическото основание за извършване на ревизията по посочения ред, което се явява доказано, то очевидно посочените критерии се явяват приложими. Решението е правилно и в оспорената му част досежно приложението на ЗДДС (отм.). Определянето на косвен данък изцяло почива на декларираните от И. Хавальов обстоятелства на стр. 12 от ГДД за 2005 г. и в декларация по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, която е представена и в двете ревизионни производства (тъй като процесната ревизия е повторна). На посочената страница 12 от ГДД за 2005 г. са декларирани доходи от Хавальов като физическо лице- земеделски производител, в общ размер на 159 772 лв. от производство на марули, картофи и краставици. В мотивите на обжалваното решение съдът аналитично и обосновано е подходил към разглеждане на възражението на Хавальов, че не е подписал стр. 12 от декларацията в светлината на иначе поддържаното становище, че декларацията като цяло е подадена от него. Така, съдът е приел за несъстоятелно едно такова твърдение, доколкото не е налице каквото и да било логично обяснение защо някой друг, различен субект, би декларирал такива приходи. Не е налице и правно възможно обяснение защо неподаването на приложението към ГДД е противопоставено едва с жалбата до съда, още повече, че такова оспорване не е направено и в предходното ревизионно производство. В реда на гореизложеното следва да се посочи, че неоснователно касаторът твърди, че е налице неправилно интерпретиране на данните от заключението на съдебно- графологичната експертиза. Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, е обсъдил заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. Заключението на приетата от съда експертиза действително не установява по несъмнен начин, че подписът, положен на стр. 12 от ГДД за 2005 г. не е на касатора - извод, в подкрепа на който са изложени съображения в първоинстанционното решение, които се подкрепят и от настоящия състав на касационната инстанция. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че с недопускането на нова графологична експертиза съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са били налице процесуалните предпоставки на чл. 201 ГПК за това. Неоснователен е и другият аспект на поддържаното твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения- този, свързан с процедирането на съда в откритата процедура по оспорването на документ. При открито производство за оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК съдът на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, след извършване на проверката, може да се произнесе с определение и ако признае документа за неистински, да го изключи от доказателствата по делото. Само при непроизнесено определение по оспорването до приключване на устните състезания съдът на основание ал. 3 на чл. 194 ГПК се произнася по оспорването в мотивите на решението по делото. Във връзка с това касационната инстанция намира за неоснователно твърдението, че с постановяването на определение в последното открито с. з. от съда в смисъл, че оспорването е недоказано, са направени изводи по съществото на спора преди завършване на състезателното производство. Поддържането на такава теза показва непознаване на процесуални норми, визирани по- горе. В изложения контекст следва да бъде посочено, че правилно и в съответствие с доказателствата по делото първостепенният съд е счел, че на касатора са определени задължения по ЗДДС (отм., в сила до 1.01.2007 г.), разпоредбите на който са приложими за ревизираните периоди. Подвеждането на установените факти под нормата на чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.) е законосъобразно. Обосновано е виждането на съда, че не намира опора в данните по делото твърдението на Хавальов, че не е осъществявал независима икономическа дейност, както и че ревизиращите не са обосновали наличие на облагаеми сделки. несъмнено дейността на Хавальов през ревизирания период съставлява независима икономическа дейност по смисъла на ал. 2 вр. ал. 1 на чл. 4 от ЗДДС (отм.) и го определя като данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1 от същия закон. Както бе посочено по-горе, в разглеждания случай касаторът сам е декларирал, че е реализирал земеделска продукция, като в условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК негова е била тежестта да опровергае изводите на ревизиращите, което не е сторено и това правилно е преценено от административния съд. Още повече, че както ЗОДФЛ (отм.), така и понастоящем действащия ЗДДФЛ дава възможност да се подават декларации при промяна на обстоятелствата, каквито коригиращи декларации не са подавани от касатора. По отношение на оплакванията в пункт 4 от касационната жалба настоящият състав намира, че тези възражения касаторът е следвало да направи пред първата инстанция, което не е сторено, поради което е недопустимо да се правят за първи път пред касационната инстанция. Воден от горните мотиви, настоящият състав на касационната инстанция намира, че поддържаните касационни оплаквания са неоснователни с оглед на установената фактическа обстановка по спора, събраните доказателства и правилната преценка на съда на същите, което е формирало убеждението му, че оспореният РА е законосъобразен в частите му, по отношение на които същият е потвърден. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. При този изход на спора, на ответната дирекция следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 437.95 лв. за касационната инстанция. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,