Определение № 12880 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10928/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Евро транс интернешънъл груп“ ООД срещу определение № 559/15.03.2024 г. на Административен съд Ловеч по адм. д. № 597/2019 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 203-1/19.07.2017 г. на длъжностно лице с функции на орган по приходите от отдел "Местни данъци, такси и бюджет" при Община Луковит и заповед № 352/03.07.2013 г. на кмета на Община Луковит; оставено е без разглежданен искането на дружеството за спиране на изпълнението и производството по делото е прекратено. Производството пред Адм. съд Ловеч е образувано по жалба на „Евро транс интернешънъл груп“ ООД срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 203-1/19.07.2017 г. на длъжностно лице с функции на орган по приходите от отдел "Местни данъци, такси и бюджет" при Община Луковит и заповед № 352/03.07.2013 г. на кмета на Община Луковит. Административният съд е приел, че образуваното пред него производство е недопустимо, тъй като не е изчерпан редът за административно обжалване на АУЗ, а заповедта за кмета има за предмет определяне на длъжностни лица от администрацията с права и задължения на органи по приходите и на публични изпълнители и не представлява индивидуален административен акт. Обвързал е допустимостта на искането за спиране на изпълнението на АУЗ със съществуването на правото на съдебно производство за оспорване на акта, чието спиране се иска. В производството пред административния съд не е конституиран ответник. Определението е правилно. При действието на чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК /приложими с арг. от чл. 144 ДОПК/ неуспешно проведеното оспорване на АУЗ по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на достъп до съд. Допустимостта на обезпечаването на оспорването на индивидуалния административен акт чрез спиране на предварителното му изпълнение е производна от съществуването на правото на достъп до съд за обжалване на акта, чието спиране се иска, доколкото съдът по оспорването е компетентният да се поизнесе по искането за спиране. Обжалваната заповед на кмета е не притежава признаците на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 – 4 АПК. С арг. от чл. 159, т. 1 АПК оспорването ѝ е недопустимо. Непълнотата на съдебния акт не се отстранява със средствата на инстанционния контрол по гл. ХIII АПК. Търсеното от частния жалбоподател изпращането на преписката на решаващия орган по правилото на чл. 130, ал. 4 АПК представлява по съдържанието си искане за допълване на обжалвания съдебен акт, като с арг. от чл. 176, ал. 1 АПК компетентен да се произнесе по това искане е съдът постановил непълния акт. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,