Определение № 6872 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане на „Декс груп“ ООД за изменение на решение № 2739/11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12343/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се изменение на решението по отношение на разноските. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 2739/11.03.2026 г., постановено по адм.д. № 12343/2025 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение е оставил в сила решение № 1576/06.10.2025 г., постановено по адм.д. № 324/2024 г. по описа на Административен съд Перник. С решението е осъдено „Декс груп“ ООД да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски в размер на 1661, 79 евро. Искането е неоснователно. Доколкото в частта за разноските решението е с характер на определение, то за изменението му следва да са се осъществили обстоятелствата по чл. 253 от ГПК. Не е настъпила промяна на обстоятелствата, при съобразяване на които е постановен съдебния акт, постановяването на съдебния акт не е резултат на грешка или пропуск. Съгласно чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето то ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г.), на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По този начин чл. 161 от ДОПК регламентира изчерпателно случаите, в които се присъждат разноски по съдебните производства по този кодекс, включително и по отношение на определянето на техния размер. Това обстоятелство несъмнено обуславя неприложимостта на §2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, който предвижда приложимост на чл. 143 от АПК, съответно чл. 78 от ГПК по отношение на неуредените въпроси. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Тази разпоредба не намира приложение в условията на субсидиарност и не дерогира специалната разпоредба на ДОПК. Размерът на възнаграждението за юрисконсулт е съобразен с фактическата и правна сложност на спора. Тази съдебна инстанция не приема като правилно разбирането, че посочените и присъдени разноски са неразумни и непропорционални. Съобразен е предмета на спора, свързан с приложимостта на норми от националното право. Присъдените разноски са съобразени и с активното процесуално поведение на процесуалния представител на приходната администрация, който е взел участие във всяко едно от проведените съдебни заседания както в производството пред първоинстанционния съд, така и в производството по касационното обжалване на съдебното решение. С оглед на обстоятелството, че минималният размер на разноските е именно този, определен съобразно наредбата, представляващи възнаграждение за адвокат не биха могли да се определят като неразумни. При разумност на присъдените разноски, съобразени с процесуалното поведение на юрисконсулта и несъмненото познаване от негова страна на спора, присъдените разноски се определят и като пропорционални. Както ГПК, така и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Не е налице привилегия за определени правни субекти, защитавани от юрисконсулт и претендиращи присъждане на разноски за производството, като адвокатско възнаграждение, доколкото принципът за възстановяване на разходите за процесуална защита е присъщ на българския правен ред. Приравняването при определяне на размера на възнаграждението на страните, при което на страната, представлявана от юрисконсулт се присъжда минималното адвокатско възнаграждение е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции. След като е налице идентичност в осъществяваното процесуално представителство, то осъщественото законодателно разрешение за присъждане на минималния размер на адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява израз на осъществена законодателна симетрия за еднаква по своята същност процесуална дейност – решение № 10 от 29 септември 2016 г. по к.д. 3/2016 г. Действително, съобразно чл. 161, ал. 1, изречение последно от ДОПК, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Тази редакция на текста, обаче не е в сила от 01.01.2026 г., както неправилно се посочва в искането, а е в сила от 17.02.2026 г. Видно от данните по делото към момента на провеждане на устните състезания пред настоящата инстанция – 26.01.2026 г. и обявяване на делото за решаване е била в сила разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г.). По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява липсата на правно основание за изменение на решение № 2739/11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12343/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, което обуславя отхвърляне на искането. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд,