Определение № 663 от 07.10.2011 г. на ВКС по д. № 572/2011 г.

Производството е по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 4563/7.VІ.2011 г. на Д. фонд „З.”, подадена против разпореждане на председателя на 3-и с-в от ТК на Софийския апелативен съд от 29.ІІІ.2011 г. за издаване на изп. лист срещу Ф. на основание, постановеното от този съд решение по ч. т. д. № 246/2010 г. Единственото оплакване на Ф. частен жалбоподател са за постановяване на атакуваното разпореждане в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 243, ал. 2 ГПК, недопускащо „изпълнение на невлязло в сила решение” срещу държавно учреждение, поради което се претендира отменяването му - с довод, че въпросното въззивно решение е било предмет на обжалване пред ВКС. Ответното по частната жалба [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Софийския апелативен съд, частната жалба на Д. фонд „З.” ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Атакуваното с частната жалба на Ф. разпореждане по чл. 407 ГПК е било предшествано от извършена от съдията, председателстващ 3-и с-в от ТК на САС, проверка за наличие на условията по чл. 406, ал. 1 ГПК, като в тази връзка е било констатирано, че издаването на изп. лист срещу въпросното държавно учреждение се претендира от търговец въз основа на осъдително решение на въззивен съд, подлежащо на изпълнение, т. е. в хипотезата по чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на закона за нормативните актове, всеки член от кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание. Заглавието на чл. 243 ГПК е „Недопустимост на предварителното изпълнение”. Това по-конкретно означава, че въведеният с втората алинея на посочения в частната жалба на Ф. текст от процесуалния закон, въвеждащ запрет срещу държавните учреждения да се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, се отнася само за случаите, в които предварителното изпълнение по т.т. 1-3 на чл. 242, ал. 2 ГПК е принципно допустимо – не и за случая на вече постановено осъдително решение от въззивен съд. Последното, по силата на генералната разпоредба на чл. 282, ал. 1 ГПК, се ползва на общо основание с изпълнителна сила и затова подаването на касационна жалба срещу него не води автоматично до спиране не изпълнението му. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение