Определение № 4077 от 17.09.2024 г. на ВКС по д. № 4967/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от ЧСИ Х. Г.- ответник по недопуснатата до разглеждане касационна жалба на В. В., за допълване на постановеното по делото определение от 4.06.24 г. с присъждане на сторените за касационната инстанция разноски в размер на 1488 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата В. В. прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли да се присъди в минимално определения размер по Наредба №1/2004 г. ВКС намира молбата за допустима – разноските по представен списък са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и в определението си по чл.288 ГПК, с което в случая приключва производството пред тази инстанция, ВКС е пропуснал да се произнесе за тях. Молбата е и основателна – с оглед изхода на спора пред ВКС молителят има право на разноски на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Извършването им е удостоверил с приложените към отговора на касационната жалба договор за правна защита, фактура и банково авизо. Основателно обаче е и възражението на ответника по молбата за прекомерност на адв. възнаграждение – с оглед неголямата фактическа и правна сложност на делото и приключването му в закрито заседание по чл.288 ГПК, ВКС намира, че следва да намали разноските до минималния им размер по Наредба №1/2004 г. на ВАдв.С – 1080 лв. с ДДС. Поради изложеното по реда на чл.248 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.