Решение № 2167 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 422/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София срещу решение № 41959/15.12.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7644/2025 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221924001251-091-001/27.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената при оспорването по администативен ред част. Значителна част от касационната жалба възпроизвежда съдържанието на акта на решаващия орган, постановен при оспорването на РА по административен ред, включително констатациите му и правните изводи. Като касационни оплаквания могат да се възприемат доводите за опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства и основаното на тях установяване за осъществяване на доставките, по които органите по приходите са отрекли правото на приспадане на данъчен кредит. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация „ВС фешън 8“ ЕООД на отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на „ВС фешън 8“ ЕООД задължения за ДДС в общ размер 259 100.76 лева и за лихви за забава общо 67 852.36 лева. Източник на задължението за ДДС завнасяне е извършена корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице (ДЗЛ) резултати по ЗДДС за в данъчни периоди от м. 07.2022 г. до м. 01.2024 г. Основание за корекцията е отказът на органите по приходите да признаят упражнено от задълженото лице в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит в размер 259 100.76 по фактури, издадени от „Елторо ойл БГ 2014“ ЕООД, „Каймая консулт“ ЕООД и „Трафик – АГ – БГ“ ЕООД. Органите по приходите са приели, че документираните с фактурите доставки на стоки не са осъществени. Основали са отказа на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Задължението за лихви за забава е върху задълженията за данък за внасяне за данъчните периоди, в които е извършена корекцията, както и за лихва забава в размер 3 368.97 лева за ползвания в д.п. м. 06, 07 и 08.2022 г. данъчен кредит по анулирани в д.п.м. 09.2023 г. фактури на „Метросистем“ ЕООД. С първоинстанционното решение е отменен РА. По установяванията на съда жалбоподателят е ползвал данъчно предимство по фактури за доставки на стоки, издадени от „Елторо ойл БГ 2014“ ЕООД, „Каймая консулт“ ЕООД и „Трафик – АГ – БГ“ ЕООД. Доставчиците са ползвали склад в гр. София, [улица] по договор за наем съответно от 01.06.2022 г.; 01.11.2021 г. и 01.08.2022 г. Предмет на доставките са различни видове козметични продукти (а по фактурите на “Каймая консулт” ЕООД и козметични уреди и консумативи), които са индивидуализрани в съпътстващи фактурите приемо-предавателни протоколи. Плащанията са извършвани в брой. Доставките са потвърдени от управителите на доставчиците при извършените проверки, които са дали и обяснения, че транспортът на стоките е за сметка на получателя. Първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност, с дължимото съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Определил е като спорно осъществяването на доставките по фактурите, по които жалбоподателят е ползвал отреченото от органите по приходите данъчно предимство. Установил този факт с писмени доказателствени средства, които е описал чрез възсъздаване на съдържанието на решението на горестоящия орган, постановено при оспорването на РА по административен ред. С осъществяването на пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на „Елторо ойл БГ 2014“ ЕООД, „Каймая консулт“ ЕООД и „Трафик – АГ – БГ“ ЕООД е обосновал извод за дължимата отмяна на РА. Първоинстанционното решение е правилно по резултата си. I. По спора за съществуването на установените с РА задължения за ДДС и за лихви за забава като функция от отречено право на приспадане на данъчен кредит: Без да има конкретни касационни оплаквания за процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата опущенията в познавателната му дейност са извън обхвата на инстанционния контрол (арг. от чл. 212, ал. 1, т. 4 и чл. 218, ал. 1 АПК). По тази причина касационният съдебен състав не може да възприеме като порок на съдебния акт отсъствието на мотиви по спора за съществуването и размера на задължението за лихви за неправомерно ползван данъчен кредит по „анулираните“ фактури. Касаторът възсъздава собствената си познавателна дейност от постановения юрисдикционен акт при оспорването на РА по административен ред и отрича установяванията на съда без да сочи информационните източници, които той да е ценил неправилно. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недължимия резултат от познавателната дейност на съда (доколкото такава е протекла). Съдията така и не е посочил как са формирани и от кои информационни източници представите му за осъществяване на правнорелевантните и на доказателствените факти. А иначе пряко първично доказателствено средство за придобиването от получателя по доставките на правото да се разпорежда фактически като собственик с материалните вещи (стоките по фактурите), което е съдържанието на доставката на стока и е подлежащ на доказване юридически факт, е съпътстващия всяка от фактурите приемо-предавателен протокол. Информационен източник за осъществяването на доставките са и писмените обяснения от управителите на доставчиците (съобр. чл. 57, ал. 2, т. 2, пр. 2 ДОПК). Те са доказателствено средство и за механизма на доставките и за осъществявания транспорт за сметка на получателя. Доказателствени факти са ползването от доставчиците на склад и плащането към доставчика (заради генетичната и функционална връзка между насрещните престации по двустранните договори). Пренебрегнат в извънсъдебната фаза на производство и от съда доказателствен факт за възмездното ползване от жалбоподателя на лек автомобил, установен с приложения към жалбата по административен ред срещу РА договор за наем от 01.01.2021 г. Този факт е значим в контекста на неоспореното твърдение на ДЗЛ, че видът и обемът на стоките позволява превозването им с този вид превозно средство. II. По спора за съществуването на задължението за лихви за забава заради неправомерно ползван данъчен кредит по „анулирани“ фактури. С арг. от чл. 116, ал. 4 ЗДДС отразените в отчетните регистри на някоя или на двете страни по доставката погрешно съставени данъчни документи не се анулират с едностранно правно действие на получателя (както е прието в РД и в решението на ДДОДОП). „ВС фешън 8“ ЕООД е извършило корекция на неправомерно ползван данъчен кредит, като в дневника за покупките за м. 09.2023 г. е отразило със знак минус фактурите, по които е упражнило данъчното предимство. Противоречащ на материалния закон е пропускът на администрацията да поправи декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчните периоди, в които е упражнено отричаното право на приспадане на данъчен кредит. „Корекцията“ на ползвания данъчен кредит в д.п.м. 09.2023 г. не лишава от предмет установяването с РА на задължения за ДДС заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото при действието на чл. 104, ал. 3 ДОПК подадената извън срока СД се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. СД се подава въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС /вж. чл. 125, ал. 1 ЗДДС/, а получените от ДЗЛ документи се отразяват в дневника за покупките в срока по чл. 124, ал. 4 ЗДДС. Не се спори, че касаторът е отразил фактурите с упражнено право на приспадане на данъчен кредит в отчетните регистри и в СД за съответните данъчни периоди, поради което и декларирането в д.п.м. 09.2023 г. е извън срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Това изключва извършването на промени по реда на чл. 104, ал. 1 ДОПК и корекцията на грешки по правилата на чл. 126, ал. 2 ЗДДС. На задълженото лице не е предоставена възможност да отстрани несъответствия с нова декларация по чл. 104, ал. 2 във вр. с ал. 1 ДОПК, а и несъответствията следва да се отстранят за съответния данъчен период с декларация за този период, а не в последващ данъчен период. Неприложима за данъчен период м. 09.2023 г. е и корекцията на грешки в декларирането по чл. 126, ал. 3, т. 1 ЗДДС, тъй като задълженото лице може да изправи грешките с нова декларация в периода на установяване на грешката само когато тя се изразява в неотразяване на документи в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Извън тази хипотеза в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС задълженото лице уведомява компетентния орган по приходите, който да промени задължението на лицето за съответния данъчен период. В случая вместо дължимата промяна на декларираните от касатора резултати със СД в съответните данъчни периоди, органите по приходите в противоречие с принципите на законност и обективност по чл. 2 и чл. 3 ДОПК са пропуснали да коригират грешката в декларирането с отразяването с обратен знак на фактурите, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит в предходни данъчни периоди. И да е осъществено надлежно анулирането от доставчиците на фактурите по реда на чл. 116 ЗДДС, то не ретроагира и погрешно съставения данъчен документ не е дисквалифициран като формална предпоставка на правото на приспадане, въведена с чл. 71, т. 1 ЗДДС. С арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС (ред. от ДВ бр. 97/2016 г.) анулирането на данъчния документ е основание за корекция на ползвания данъчен кредит. Правомерното ползване на данъчното предимство в ревизираните периоди изключва съществуването на публичните задължения по РА, които са функция от отричането му и законосъобразността на утежняващия индивидуален административен акт. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 5 000 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение