Определение № 10021 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 9920 от 25.06.2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), подадено „Тера Ком 2007“ ООД, чрез процесуален пълномощник, за изменение на Решение № 6916 от 05.06.2024 г., постановено по адм. д. № 1137 по описа на ВАС за 2024 г., в частта му за разноските. В искането са изложени доводи, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на адвоката, а не в полза на дружеството, което представлява. Възразява се срещу прилагането на критериите, разяснени от СЕС с решение по дело С-438/22, и се посочва, че НМРАВ не противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. В тези насоки се развиват подробни доводи и се претендира изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, като на НАП бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв., а на адвоката на ревизираното дружество – такова в пълен размер. Ответникът по искането - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, не изразява становище по основателността му. Искането за изменение е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с оглед на което е допустимо. С горепосоченото решение ВАС е оставил в сила Решение № 61063/16.10.2023г. по адм. д. № 12465/2021г. по описа на Административен съд - София град в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22220619007457-091-001/17.08.2020 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 1690/06.11.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта, с която на "Тера Ком 2007" ЕООД, гр. София, за данъчен период м. 08.2019г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация в размер на 81 615,69 лв. и са начислени лихви в размер на 873,16 лв., както и в частта, с която НАП е осъдена да заплати на " Тера Ком 2007" ЕООД, гр. София, разноски в размер до 1 269 лв. ВАС е отменил решението на АССГ в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22220619007457-091-001/17.08.2020 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1690/06.11.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта, с която на "Тера Ком 2007" ЕООД, гр. София, за данъчен период м. 08.2019г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация в размер над 81 615,69 лв. до 154 089,45 лв. и вместо него е постановил отхвърляне на жалбата на "Тера Ком 2007" ЕООД в тази част. Със същото решение ВАС е осъдил НАП да заплати на "Тера Ком 2007" ЕООД сумата от 2 174,74 лв., представляваща разноски за касационното производство, а "Тера Ком 2007" ЕООД е осъдил да заплати на НАП сумата от 3710 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и разноски за касационното производство. За да определи разноските в горепосочения размер, решаващият състав на ВАС е приел, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено съобразно критериите, разяснени от СЕС с решението по дело С-438/22, и в съответствие с процесуалната активност на пълномощника на касатора и процесуалната му роля. Същите критерии съдът е приложил и спрямо размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С решението по дело С-438/22 на СЕС е прието, че: " Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. " Според т. 3 от него: "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. " Съобразно т. 3 от цитираното решение на СЕС, националният съдия е задължен да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги и то без да се ограничава правомощието му да ползва тези цени /на висшия орган на съсловната организация/ като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено /при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство/ възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски и то при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото /арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК/. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при присъждане на разноските са съобразени приложимите норми на националното право и на правото на ЕС и тълкувателно приложимите решения на СЕС. Що се касае до възражението на искателя, че разноските, възложени в тежест на НАП, е следвало да бъдат присъдени на процесуалния представител, а не на дружеството, следва да се посочи, че представеният договор за правна защита и съдействие не е сключен с дружеството – страна в настоящото производство, а с неговият представляващ в качеството му единствено на физическо лице, поради което и настоящият състав е счел, че не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение