Определение № 212 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2591/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Й. Н. за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №218 от 22.10.2008г. по в.гр.д. № 305 по описа за 2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.06.2007г. по гр.д.№ 11732/2004г. на СРС. Въззивното решение, предмет на молбата за отмяна е влязло в сила на 25.06.2009г., с постановяване на определение №682 от 25.06.2009г. по гр.д.№693/2009г. на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване. Като ново доказателство молителят сочи Решение № 6932 от 26.08.2016г. по в.гр.д.№2345/2007г., което като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, по допускане разглеждането на молбата приема следното: Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като подаването й е в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Връчен е препис от молбата на насрещната страна В. Д. Ч. като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор. Налице са предпоставките за допускане разглеждане на молбата за отмяна. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.