Решение № 62 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 768/2009 г.

Решение № 62 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 768/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 992 от 4.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 2.09.08 г., постановено по гр. д. № 1418/07 г. на Б. окръжен съд. Със същото е оставено в сила решение № 1* от 18.10.07 г. по гр. д. № 735/07 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Г. Х. против О. с. "З" - гр. Р. и О. Р. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Г. В. К. на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. Д., Б. област - нива с площ от 1,200 дка в м. "Д", нива с площ от 1, 700 дка в м. "Р", нива с площ от 0,800 дка в м. "С", нива с площ от 0, 500 дка в м. "А", като и на две ниви с площ от 0, 800 дка от 1, 800 дка в същата местност. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. Г. Х. от гр. Р. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата О. с. "З"гр. Р. и О. Р. не вземат становище по нея. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че представените по делото писмени доказателства - препис-извлечения от данъчна книга на с. Д. за периода 1936 - 1948 г. представлява декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, която не е датирана и не носи подписа на декларатора, т. е. на наследодателя на ищеца. Прието е също, че дори документът да бе датиран и подписан, същият не е годно доказателство за установяване право на собственост, тъй като не представлява копие от емлячен регистър. Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон. По иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че претендираните от него имоти са били негова собственост или на неговия наследодател към момента на обобществяването на земята. За установяването на това право следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права, като нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 9.09.1944 г., протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, постановления за възлагане на имоти на публична продан и др. Правото на собственост върху земеделска земя съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ може да се доказва и с документи с несамостоятелна доказателствена сила (протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и др.). В разглеждания случай от представените по делото писмени доказателства - копие от данъчна партида на наследодателя на касатора Г. В. К., починал на 30.10.1950 г. е установено, че същият е притежавал редица земеделски имоти, между които и процесните шест ниви. Предвид предвидения в закона облекчен режим на доказване правото на собственост се налага изводът, че претендираните с исковата молба имоти към момента на обобществяването на земята са били негова собственост. Тъй като неговите наследници са пропуснали да подадат заявление пред поземлената комисия за възстановяване правата си върху имота в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е допустим и основателен. Съгласно чл. 291 ГПК за правилна следва да се посочи практиката, според която данъчните регистри са доказателство за установяване право на собственост върху земеделски земи и в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което на наследниците на Г. В. К. бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.