Определение № 3290 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2026 г.

от 05.09.2025 г. (л. 17, пак там). Посочил е, че по обективирания в тази жалба сигнал на жалбоподателите за заливане на собствения им поземлен имот от водите на язовир „Загорка“ е извършена проверка по чл. 190 ЗВ, за резултатите от която те са уведомени. Съобразил е, че подаването на сигнал по чл. 107, ал. 4 АПК поражда задължението по чл. 108 АПК – за разглеждането и решаването му в установените срокове обективно и законосъобразно. Подчертал е, че с вземането на решение от органите по чл. 107, ал. 1 АПК по конкретен сигнал и съобщаването на това решение на подателя на сигнала, производството по сигнала приключва. Позовал се е на нормата на чл. 124, ал. 2 АПК, съгласно която решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Приел е, че обжалваемост на решението по сигнала е възможна, само ако същото обективира волеизявление, с което се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на неговия адресат. Преценил е, че решението на Председателя на ДАМТН по сигнала на частните жалбоподатели, обективирано в писмо-отговор, изх. № към 80-05-6-1/30.09.2025 г. по описа на ДАМТН (л. 14-15, пак там), не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Обосновал се е, че правоотношенията между собствениците на язовира и собствениците на частните съседни нему имоти са такива между равнопоставени лица като на собствениците не е предоставена възможност да защитят нарушеното си право на собственост по административен ред, чрез други административни органи, контролиращи изпълнението на административни задължения на собствениците на язовира. Изложил е доводи, че задълженията по ЗВ на собствениците на язовири са задължения към държавата, част от административните правоотношения, възникващи между тези страни във връзка с техническата експлоатация на язовири. Приел е, че трети лица не могат в собствен интерес да искат упражняване на контролни правомощия върху изпълнението на административни задължения. Счел е, че тези контролни правомощия не са установени в строго личен интерес, а в обществен. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Определението е неправилно. Постановено е при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в невярно установяване на относими за правилното решаване на спора фактически обстоятелства. Неправилно е възприетото от съда, че по жалбата-сигнал на жалбоподателите за заливане на собствения им поземлен имот от водите на язовир „Загорка“ е извършена проверка по чл. 190, ал. 4, т. 2 ЗВ, за резултатите от която те са уведомени. Съгласно данните по делото, препратената по компетентност на Председателя на ДАМТН жалба-искане на Т. и С. е постъпила в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ на 19.08.2025 г. и е входирана под № КД-03-222 от същата дата – л. 17 от първоинстанционното дело. Проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Загорка“, резултатите от която са оспорени с първоинстанционната жалба, е извършена един ден по-рано – на 18.08.2025 г. (л. 26-29, пак там), което означава, че тази проверка е в рамките на осъществявания по ЗВ от компетентните административни органи контрол върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, а не е извършена във връзка със сигнала на жалбоподателите. При това положение съдът е дължал оставянето на производството по делото без движение и даването на указания на първоинстанционните жалбоподатели да индивидуализират обжалвания предмет – дали оспорват законосъобразността на Констативен протокол № 07-03-101/18.08.2025 г. за извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Загорка“ или оспорват писмото на Председателя на ДАМТН, изх. № към 80-05-6-1/30.09.2025 г. по описа на ДАМТН, изпратено в отговор на подадения от тях сигнал, респ. да уточнят правния си интерес от оспорване във всеки от двата случая. По изложените съображения обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав, който да остави без движение първоинстанционната жалба и да даде указания на С. и Т. за уточняване на предмета на оспорване.