Определение № 167 от 07.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], действащо чрез адв. Г. А. и адв. А. Т., против определение № 695 от 14 септември 2015 г., постановено по гр.д. № 275/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на дружеството за допълване на въззивно решение № 233 от 26 юни 2015 г. за осъждане на ответницата И. Й. Р. от [населено място] да заплати горницата над 375,38 лева до пълния претендиран размер от 1200 лева – представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Касационният съд в настоящия си състав констатира, че срещу въззивно решение № 233 от 26 юни 2015 г. по гр.д. № 275/2015 г., постановено от окръжния съд в гр. Перник, е подадена касационна жалба от [фирма], [населено място], както и касационна жалба от И. Й. Р. от [населено място], като по тези касационни жалби е образувано касационно дело № 1405 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделното разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът