Определение № 12910 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10904/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Енергопроект“ АД, гр. София, чрез пълномощника адв. С. Щерева, против определение № 19107 от 07.10.2024г., постановено по адм. дело № 8751/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 440 по Протокол № 16 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет /СОС/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението. Твърди се, че съдът неправилно приема, че отказът за одобряване на схема за поставяне на преместваеми обекти е акт по чл. 21, ал. 5 от АПК. Според частния жалбоподател наличието на одобрена схема е предпоставка, задължително условие, без което не е допустимо издаването на разрешение за поставяне, като липсата на одобрена схема винаги е основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение за поставяне. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – СОС, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – София град е приел, че подадената жалба срещу Решение № 440 по Протокол № 16 от 25.07.2024 г. на СОС е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено в процедура по издаване на крайния административен акт – разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, или отказ за издаването му, който единствено съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Според съда схемата, респ. отказът за одобряването й, какъвто по същността си представлява оспореното решение на СОС, е междинен акт съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК, чието отделно оспорване е недопустимо. Така постановеното определение е неправилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 440 по Протокол № 16 от 25.07.2024 г. на СОС, с което по същество не се одобрява проект на схема за поставяне на преместваем обект за бързо хранене в поземлен имот с идентификатор 68134.901.839, м. „Лозенец – II част“, район „Лозенец“, по заявление вх. № САГ21-АХОО-542/21.06.2021 г., подадено от „Енергопроект“ АД. Изводите на първоинстанционния съд, че това решение на СОС не е годен за обжалване акт, не се споделят от настоящата касационна инстанция. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ предвиждат, че върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти въз основа на разрешение за поставяне, за издаване на което е необходимо одобрени схема и проектна документация от главния архитект на общината, като условията и редът за издаването на разрешението за поставяне и одобряването на схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. В съответствие с чл. 56, ал. 8 от ЗУТ в случаите когато обаче, какъвто е и процесния, доколкото искането за одобряване на схема за поставяне на преместваем обект с търговска функция касае имот на заявителя, за който не е спорно между страните, че попада в устройствена зона „Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути“ /Тзв/, искането е свързано с поставянето на преместваемия обект в паркове и градини, то същото се извършва по реда, определен в наредбата на съответния общински съвет, но съгласно план – схема, одобрена от общинския съвет по реда на чл. 62, ал. 9 от ЗУТ. С оглед на това в случая се явява приложима нормата не на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, а тази на чл. 56, ал. 8 от ЗУТ, която по отношение на одобряването на план – схемата за поставяне на преместваем обект препраща към чл. 62, ал. 9 от ЗУТ. Съгласно разпоредлата на чл. 62, ал. 9 от ЗУТ, която е посочена и изрично като правно основание в оспореното решение, подробните устройствени планова /ПУП/ за паркове и градини се приемат с решение на общинския съвет, независимо от териториалния им обхват. Задължителна част от тези планове е план - схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения, която се одобрява по реда, предвиден за подробните устройствени планове, който и ред включва и редът за оспорване на подробните устройствени планове, включително и преценката за наличие на правен интерес по чл.131 от ЗУТ. С оглед на това като задължителен елемент от ПУП за паркове и градини, одобрената план - схема по чл. 62, ал. 9 от ЗУТ, съответно отказът за одобряване на план – схема, представлява индивидуален административен акт по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, подлежащ на самостоятелно оспорване от заинтересваните лица, определени в чл. 131 от ЗУТ, като в този смисъл е и константната практика на ВАС /виж. определение № 6570/18.05.2018 г.; определение № 8459/05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4457/2018 г.; определение № 5973/09.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5207/2018 г.; определение № 5457/25.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4433/2018 г.; определение № 5284/23.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4479/2018 г. и др./. Именно и с такъв характер е оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт, поради което съдебното производство не е лишено от предмет, както неправилно приема първоинстанционният съд. В тази връзка следва да се има предвид също така, че производството по чл. 56, ал. 8 от ЗУТ е различно от това по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ в частта относно одобряването на схемите за поставяне на преместваеми обекти, като в случаите когато тази схема следва да се одобри от главния архитект на общината и доколкото същият следва да издаде разрешението за поставяне, то безспорно одобряването на тази схема, предхождащо издаването на разрешение за поставяне на преместваемия обект или на отказа да се издаде такова разрешение, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В случаите обаче по чл. 56, ал. 8 от ЗУТ органът, оправомощен да одобри тази план – схема, е различен от издателя на разрешението за поставяне на преместваемия обект, поради и което производството пред този орган е отделно и самостоятелно от последващото административно производство по издаване на разрешението за поставяне по реда, определен в наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Това производство приключва с решението на общинския съвет за одобряване на план – схемата или за отказ за одобряване на план – схемата, което е и крайният акт, подлежащ на съдебен контрол. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, делото да се върне на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Енергопроект“ АД. По отношение разноските, претендирани в настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат от този съд и на този етап от съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,