Определение № 80 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 720/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. К. Н. от [населено място] чрез пълномощника му, адвокат Ф. Н. Г. против определение № 157 от 10.08.2012 г. по ч. гр. дело № 356/2012 г. на Окръжен съд – [населено място]. Частната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: С цитираното определение състав на Окръжен съд – [населено място] е потвърдил определение № 1553 от 08.05.2012 г. по гр. дело № 1275/2012 г. на Районен съд – [населено място], с което е оставена без уважение молбата на Н. К. Н. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20128710400064 на ЧСИ Я. Г. с район на действие Окръжен съд – [населено място] въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1275/16.02.2012 г. по ч. гр. дело № 1275/2012 г. на Районен съд – [населено място]. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях не се прегражда по – нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Тези съдебни актове нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер – свързани са със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Даденото разрешение в т. 6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК, съгласно което ВКС се произнася по жалби срещу такива определения само, когато са постановени за първи път от въззивния съд следва да се има предвид и в настоящия случай, защото уредбата е като съдържащата се в чл. 250 ГПК /отм./, която норма е предмет на тълкуване в цитираното тълкувателно решение на ОСГК. Следва частната жалба да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение