Определение № 700 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 76/2023 г.

Производството е по чл.307 ГПК.

М. Г. А. чрез процесуалния представител адв. С. Ж. е подала молба вх.№ 14849 от 30.08.2022г. с искане да се отмени на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК определението за одобрение на съдебната спогодба-делба, сключена във втората фаза на делбеното производство по гр.д.№ 705/1999г., одобрена от Добричкия районен съд в съдебното заседание на 21.06.2001г. поради противоречието й с решението по допускане на делбата по отношение квадратурата на имот с пл.№ .... кв.29 а по ДРП на [населено място].

Твърденията на молителката след неколкократно уточнение на молбата за отмяна в последната молба от 08.11.2022г. са, че при одобряването на спогодбата за разпределяне на дяловете, имотът е с по-малка квадратура, което според молителката е равнозначно на неизвършване на делбата на имота, за който е допусната. Искането е да се отмени определението за прекратяване на делото поради одобряване на спогодбата, производството по делото да се възобнови и да се извърши делбата и на останалата част от допуснатия до делба имот пл.№ 135 с площ от 1540 кв.м.

Ответниците не са подали отговор на молбата за отмяна.

При проверката, дължима по реда на чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, констатира, че молбата за отмяна е недопустима по следните съображения:

1.Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. по Тълк.дело № 7/2014г. г. /т.3 / предмет на отмяна по чл.303 и 304 ГПК могат да бъдат само определен вид съдебни постановления - влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления – правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право.

Съдебната спогодба е договор между страните по висящо дело, и въпреки, че се одобрява от съда и има значение на влязло в сила решение, тя запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт. Съдебната спогодба не може да бъде обжалвана– чл. 234 ал.3 ГПК и не може да се атакува с извънредния способ на чл.303 ГПК. В случай, че договорът е опорочен и спогодбата е нищожна или унищожаема, заинтересованите страни могат да разкрият порочността по общия исков ред.

2. Подлежат на отмяна съгласно Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. по Тълк.дело № 7/2014г. г. /т.6 / само тези влезли в сила определения, с които се прекратява производството по делото поради отказ от иска, при който към волеизявлението на ищеца се прикрепва правният ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор. От това тълкуване следва, че определението, с което се прекратява производството по делото след одобряване на спогодба, не подлежи на отмяна.

3. Според ППВС 2/1977г. т. 2, на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред. В случая производството, завършило със спогодба е делбено и по силата на чл.75 ал. 1 ЗН неподеленото имущество можа да бъде предмет на нова делба, независимо от постановеното по настоящото дело определение за прекратяване на цялото дело, защото съдебната спогодба съдържа имплицитно искане за десезиране на съда само в онази част на делото, която е предмет на спогодбата. По настоящото дело става въпрос за неподелени придаваеми части от стар имот пл.135, от които са образувани дворищнорегулационни парцели като части от този имот са придадени към други парцели. Поради това тези придаваеми се към съседни парцели части не са включени от вещото лице в образуваните от експертизата дялове като са разпределени между съделителите дворищнорегулационните парцели. В тази хипотеза, няма основание да се приеме, че делбата не е довършена. Тези части не подлежат на нова делба, а биха могли да се придобият от собствениците на поделените парцели, ако по някаква причина е отпаднало отчуждителното действие на дворищната регулация /срв. напр. §8 ПР ЗУТ и ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ВКС, ОСГК/.

4. На последно място молбата за отмяна е недопустима и като просрочена. На основание чл.305 т.4 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4. Настоящата молба за отмяна е подадена на това основание / в производството по чл.307 ГПК основателността му не се проверява/ двадесет и една години след изтичане на преклузивния срок, поради което не може да бъде разгледана.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение