Определение № 9796 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Н. Т., подадена чрез процесуалния му представител адв. Попова, против Определение № 1293 от 10.07.2026 г., постановено по адм. д. № 317/2026 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № 450/18.05.2026 г. на кмета на Община Нови пазар и производството по делото е прекратено. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел липса на правен интерес от оспорването на Заповед № 450/18.05.2026 г. Поддържа се, че проведената тръжна процедура противоречи на закона, тъй като частният жалбоподател не отговаря на нормативно установените изисквания за оператор на язовир, доколкото не притежава необходимата квалификация на хидроспециалист. Сочи се, че правният интерес от оспорването произтича и от възможността за задържане на внесения депозит в размер на 1200 евро при отказ от сключване на договора. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна – Община Нови пазар, представлявана от кмета Т. Георгиев, чрез процесуалния представител юрк. Й. Йорданов, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като за частния жалбоподател липсва правен интерес от оспорването на Заповед № 450/18.05.2026 г., с която същият е определен за спечелил проведената тръжна процедура. Сочи, че оспореният административен акт е благоприятен за жалбоподателя и не засяга пряко, непосредствено и неблагоприятно неговата правна сфера. Излага доводи, че последиците от отказа за сключване на договора, включително задържането на внесения депозит, са били предварително известни на участниците в тръжната процедура. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. Н. Т. срещу Заповед № 450/18.05.2026 г. на кмета на Община Нови пазар и е прекратено производството по адм. д. № 317/2026 г. по описа на Административен съд – Шумен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването на административния акт, тъй като същият е положителен за него и не засяга неблагоприятно негови права или законни интереси. Прието е, че с оспорената заповед Т. е определен за спечелил проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имот – публична общинска собственост, представляващ язовир в землището на с. Преселка, поради което актът не поражда неблагоприятни правни последици за адресата си. Първоинстанционният съд е приел още, че твърденията относно несъответствието на жалбоподателя с изискванията за оператор на язовир са относими към законосъобразността на проведената тръжна процедура, но не обосновават наличието на правен интерес от оспорването на благоприятния за него административен акт. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване и следва да бъде личен, пряк и непосредствен. В случая от данните по делото се установява, че със Заповед № 381/27.04.2026 г. на кмета на Община Нови пазар е назначена комисия за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имот – публична общинска собственост, представляващ язовир в землището на с. Преселка, ведно с прилежащите към него съоръжения. След провеждането на тръжната процедура, с оспорената Заповед № 450/18.05.2026 г. за спечелил търга е определен С. Н. Т., като е определена годишна наемна цена в размер на 50 000 евро без ДДС и срок на договора от 10 години. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че същата не засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя. Напротив, административният акт е благоприятен за него, доколкото именно той е определен за спечелил проведената тръжна процедура и в резултат на това за него възниква възможността да сключи договор за наем на процесния имот. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва изискуемият по чл. 147, ал. 1 от АПК правен интерес от оспорването, включително и относно нищожност на административния акт. Настоящият състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, които намира за правилни, обосновани и съответстващи на закона. За наличието на правен интерес не е достатъчно жалбоподателят да твърди незаконосъобразност или нищожност на административния акт или на производството, предхождащо неговото издаване. Необходимо е административният акт да засяга неговата правна сфера по някой от посочените в чл. 147, ал. 1 от АПК начини – чрез нарушаване или застрашаване на негови права, свободи или законни интереси или чрез пораждане на задължения. В конкретния случай такова засягане не е налице. Обстоятелството, че след участието си в тръжната процедура жалбоподателят е установил, че не отговаря на изискванията за оператор на язовир, тъй като не е хидроспециалист, не обосновава правен интерес от оспорването на административния акт, с който същият е определен за спечелил търга. Наведените в тази насока доводи са относими към законосъобразността на проведената тръжна процедура и на издадения въз основа на нея административен акт. Преценката относно материалната законосъобразност на акта обаче предполага наличие на допустимо съдебно оспорване. При липса на правен интерес съдът не може да премине към проверка на административния акт по основанията за законосъобразност, предвидени в чл. 146 от АПК. Неоснователен е и доводът, че правният интерес от оспорването произтича от предвиденото в заповедта задържане на внесения депозит в размер на 1200 евро при отказ на спечелилия търга участник да сключи договора. Посочената имуществена последица не настъпва пряко и непосредствено от издаването на оспорената заповед. Настъпването на твърдяните в жалбата неблагоприятни последици е обусловено от последващото поведение на жалбоподателя, а именно неизпълнението на предвидените условия за сключване и изпълнение на договора. Поради това евентуалното задържане на депозита не обосновава пряко и непосредствено неблагоприятно засягане на правната му сфера от самия административен акт. Жалбоподателят разполага с възможността да сключи договора, в който случай внесеният депозит подлежи на възстановяване, или да не предприеме действия по сключването му, при което настъпват предвидените в условията на проведената процедура последици. Последните не изменят благоприятния характер на административния акт, с който именно жалбоподателят е определен за спечелил търга. В настоящия случай жалбоподателят не установява неблагоприятна промяна, произтичаща непосредствено от оспорената заповед. Същият е участвал доброволно в тръжната процедура, определен е за спечелил търга и оспореният административен акт му предоставя правната възможност да сключи договора, за чието сключване сам е кандидатствал. Ето защо обстоятелството, че впоследствие жалбоподателят е достигнал до извода, че не отговаря на определени нормативни изисквания за осъществяване на дейността, не трансформира благоприятния за него административен акт в акт, засягащ неблагоприятно неговата правна сфера. За пълнота настоящият съдебен състав смята за нужно да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 138в, ал. 2 от ЗВ, ако наемателят на язовира и съоръженията към него отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена, собственикът може да му възложи изпълнението на тези функции с договора за наем, от което се достига до извод за липсата на забрана за отдаване под наем на обект от вида на процесния на наемател, който не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена. При тези данни правилно Административен съд – Шумен е приел, че за С. Н. Т. липсва правен интерес от оспорването на Заповед № 450/18.05.2026 г. Съгласно чл. 159, т. 4 от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а производството се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Липсата на правен интерес представлява процесуална пречка за разглеждане на спора по същество и изключва извършването на съдебна проверка относно твърдяната незаконосъобразност на административния акт. Следователно, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд – Шумен е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,