Решение № 528 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г. (ОПРСР), чрез пълномощник, против решение № 702 от 25.04.2025 г. по адм. д. № 46/2025 г. на Административен съд - Добрич, с което съдът е отменил негово решение № РД-44/24.01.2025 г. за определяне на финансова корекция на „Елпром - Емз“ ООД. Според касатора съдебното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на съда са неправилни и не почиват на събраните по делото доказателства. Поддържа становището си, че неизпълнението на производствената програма обуславя неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Излага съображения за доказаност на констатираното нарушение, представляващо нередност, за която е определена финансова корекция. По подробно изложени мотиви иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът „Елпром - Емз“ ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писменo становище. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), представлявана от изпълнителния директор, в качеството му на Управляващ орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г., Местна инициативна рибарска група „Шабла- Каварна-Балчик“ и „Елпром - Емз“ ООД е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. „Развитие на рибарските области“, подмярка 4.1.А. „Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на текущите разходи на рибарските групи“ по приоритетна ос № 4 „Устойчиво развитие на рибарските области“ от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г., за изпълнение на проектно предложение „Разнообразяване на икономическата дейност на Елпром - Емз ООД, гр. Шабла чрез развитие на туризъм в ,ибарската област“. УО е извършил проверка и е констатирал неизпълнение на производствената програма, заложена в Таблица 4 от инвестиционното намерение (ИН) като част от заявление за кандидатстване (ЗК) с вх. № SH-K-B/2-2.1-010 от 11.12.2013 г., неразделна част от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 393/15.08.2014 г., като е установил общо неизпълнение на производствената програма (ПП), заложена в Таблица 4 за 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и за 226 дни от 5-та производствени години спрямо декларираното по счетоводни документи за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и оставащият от 2019 г. период от мониторинга (01.01.2019 г. - 14.08.2019 г. вкл.) - 63,96 %. Органът е приел, че това представлява „неизпълнение на одобрени индикатори" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, за което писмено е уведомил бенефициера и му е дал възможност за възражения. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-44/24.01.2025 г. ръководителя на УО на ОПРСР е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 73, ал. 1, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, ал. 1, чл. 72, ал. 1 и 3 ЗУСЕФСУ, чл. 6, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 ЗРА, чл. 27, ал. 1 и чл. 31 от ДБФП № 393/15.08.2014 г., посочил го е като нередност по смисъла на Допълнителните разпоредби на параграф единствен, чл. 1 и 2 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Определил е финансова корекция на дружеството в размер на 20% върху изплатената и сертифицирана безвъзмездна финансова помощ съгласно Методика за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“, съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил. Според съда одобреният проект с инвестиционното намерение е предмет на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като задължението за изпълнение на ПП е в причинна връзка с изпълнението на договора. Обосновал е, че това обстоятелство не влече за последица всеки елемент на одобрения проект да е индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ поради факта, че УО не е определил предварително и изрично кои елементи ще са индикатори за неговото изпълнение. Съдът е приел, че навременното посочване на индикатора би се отразило и на самото инвестиционно намерение на бенефициера, като предназначението на индикатора е да покаже постигнати ли са заложените цели в проекта, а не да установи резултат. Обосновал е краен извод за липса на основание за определяне на финансова корекция на „Елпром - Емз“ ООД, поради което е отменил акта като материално незаконосъобразен. Решението е неправилно. Наведените от касаторите доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически засягат задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Издателят на акта, въз основа на подробно изложени фактически констатации, установени в хода на извършените проверки през периода на осъществявания мониторинг за изпълнение на проекта, финансиран със средства от ЕФСУ, е приел допуснато от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Установено от органа обстоятелство, за да бъде индикатор по смисъла на посочената разпоредба, трябва да е включено в заявлението и в инвестиционното намерение, а за да е налице и хипотезата, обуславяща приложението й, е необходимо да е установена разлика в заложените стойности и действителното положение. В тази връзка първоинстанционният съд, преповтаряйки приетото от органа от фактическа страна, не е обсъдил по същество, в контекста на твърдяното нарушение, какъв е предмета на проектното предложение, какви са целите на проекта и как бенефициерът е определил стъпките и показателите за неговото изпълнение. Видно от заявлението на дружеството, в него са заложени цели и стратегия, конкретни дейности, а в част Б на ИН конкретни параметри за заетост. Ръководителят на УО в оспорения акт се е обосновал, че установеното неизпълнение на ПП сочи на определено неизпълнение на целите на субсидираната с публични средства инвестиция, заявени от бенефициера в ИН, неразделна част от заявлениеито за кандидатстване. Изпълнението на тези цели е част от изпълнението на целите и индикаторите за резултатност. Финансовата корекция е определена за нередност по т. 7, на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ - поради неизпълнение на одобрен индикатор, като в случая за такъв е приет неизпълнението на ПП в посочените параметри. Действително, одобреният проект с инвестиционното намерение е предмет на ДПБФП. Задължението за изпълнение на ПП е в причинна връзка с изпълнението на договора. Първоинстанционният съд, след като е изложил приетите от органа фактически установявания, е приел лаконичен извод, че това не означава, че всеки елемент на одобрения проект е индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, без да анализира ПП и ИН в съответствие с твърденията на органа. При постановяване на решението си съдът извършва преценка на всички основания по чл. 146 АПК, като е длъжен да установи фактическата обстановка въз основа на анализ на относимите обстоятелства и събраните доказателства във връзка с изложените в административния акт фактически и правни установявания, като подведе установените факти към приложимото право. Съгласно чл. 12 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. В настоящият случай Административният съд - Добрич не е извършил цялостна преценка за материалната законосъобразност на акта по отношение на всички установени от органа факти и обстоятелства. Съдът не е подложил на фактически и правен анализ твърденията на органа и неговите изводи. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по фактите за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение. При забраната за извършване на проверка за материална законосъобразност на акта за първи път в касационното производство, решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши пълна проверка за законосъобразността на акта по отношение на всички фактически и правни установявания на органа, да анализира фактите във връзка с изводите на ръководителя на УО и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд