Определение № 75 от 29.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 63/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр.второ вр. с пр.1 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Г. Л. И. против определение № 858 / 21.11.2014 год. по ч.т.д.№ 3416 / 2014 год. на І т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против определение № 2441 / 08.10.2014 год. по ч.гр.д.№ 3633 / 2014 год. на САС, ГО, 4 състав. С определението на САС е потвърдено определение № 7843 / 15.07.2014 год. по т.д.№ 537 / 2014 год. на СГС, ТО, 14 състав, с което прекратено производството по т.д.№ 537 / 2014 год., образувано по жалба по реда на чл.25 ал.4 ЗТР срещу писмо на А. по вписванията, с което е отказано да бъде изпълнена молба на страната „ за изпълнение на съдебно решение. Отказът е постановен по съображения, че „ писмото „ не съставлява отказ за вписване, заличаване или обявяване на обстоятелства по реда на ЗТР. Жалбоподателят оспорва правилността на определението на състава на І т.о. на ВКС по съображения, в по- голямата си част относими към преценка правилността на определението на САС,а досежно мотивите на атакуваното определение - с довода, че позоваването на чл. 25 ЗТР и изчерпване възможностите за инстанционен контрол е формално и по същество преждевременно, доколкото не е предходно отговорено на формулирания в частната жалба въпрос: представлява ли конкретният отказ на А. по вписванията, отказ по смисъла на чл.24 от ЗТР, в който случай,очевидно,жалбоподателят намира приложимо ограничението на чл. 25 ал.4 ЗТР. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ касационното произнасяне по същество, съдебен акт. За да постанови определението за оставяне частната жалба без разглеждане, съставът на І т.о. на ВКС се е позовал на чл. 25 ал.4 ЗТР, според който обжалването на актовете, постановени в производство по търговската регистрация е двуинстанционно: отказът на длъжностното лице по регистрацията подлежи на обжалване пред окръжния съд, чийто акт подлежи на инстанционен контрол пред апелативен съд, с което и се изчерпва същият. Доколкото се позовава на чл. 274 ал.4 ГПК вр. с чл. 25 ал.4 ЗТР, очевидно съставът на І т.о. на ВКС не квалифицира атакувания акт на А. по вписванията като същински „ отказ „ по смисъла на ЗТР, но и като друг акт, постановим в производство по търговска регистрация, е счел за приложим двуинстанционния съдебен контрол ,ограничен до произнасянето на апелативната инстанция. Следователно, каквато и да би била характеристиката на постановения акт - същински „ отказ „ за вписване,заличаване или обявяване на обстоятелства в търговския регистър или друг акт, постановен в инициирано от страната, но по реда на ЗТР регистърно производство, инстанционният контрол, вкл. относно допустимостта на произнасянето на длъжностното лице по вписванията, е двуинстанционен и изключва касационния такъв.Съображения за противен извод, съобразно кумулативното приложение на чл. 24 ал.5 ЗТР и чл. 274 ал.4 ГПК, настоящият състав не намира, поради което и споделя напълно атакуваното определение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение