Определение № 293 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4708/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д. чрез адв.Г. Б. срещу протоколно определение от 2.10.17г.на Софийски апелативен съд по гр.дело № 2864/17г.за спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК на производството по предявен от жалбоподателя срещу И. Ц. Х. и Р. В. Х. иск по чл.135 ЗЗД до приключване с влязло в сила решение на гр.дело № 19951/14г.на Софийски градски съд. Жалбоподателят поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт и иска неговата отмяна, с довод за незаконосъобразност на извода на апелативния съд за наличие на преюдициалност на делото за съществуване на вземането на кредитора спрямо производството по иска за обявяване относителна недействителност на сделка с неговия длъжник,която го уврежда.Твърди се,че апелативният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС ,съгласно която, в производството по иск по чл.135 ЗЗД вземането на кредитора не е част от предмета на делото, не се установява със сила на пресъдено нещо, а наличието на вземане срещу ответника и качеството на кредитор се преценява на база твърденията, изложени в исковата молба, поради което и липсва връзка на преюдициалност между двата иска. Ответниците по жалбата чрез адв. П. С. я оспорват по допустимост като просрочена, а евентуално и по основателност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, тъй като е изпратена до съда чрез оператор на универсални пощенски услуги на 9.10.17г.,от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт на апелативен съд, и е допустима. С определение № 423 от 7.12.17г. частното производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 2/17г.на ОСГТК на ВКС. След приемане на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.17г.по ТД № 2/17г.производството по делото следва да бъде възобновено. По същество на частната жалба настоящият съдебен състав намира следното: Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по въззивна жалба от 14.02.17г.на И. Ц. Х. срещу постановеното решение от 12.01.17г.на Софийски градски съд по гр.дело № 19952/14г.,с което е прогласен за относително недействителен спрямо ищеца Д. Д. Д. договор за дарение, с което въззивницата е прехвърлила на дъщеря си Р. В. Х. жилищен имот с идентификатор /№/.С молба от 29.09.17г.въззивницата е поискала спиране на производството пред апелативния съд поради наличие на висящ преюдициален спор по гр.дело № 19951/14г.на СГС, по което с решение от 25.08.17г.,невлязло в сила, е отхвърлен иска на Д. Д. Д. срещу нея,в качеството й на преживяла сестра и единствена наследница на починалата Л. Ц. Б., за връщане, на основание чл.34 вр.с чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,на платена цена по унищожена с влязло в сила решение от 26.10.07г.по гр.дело № 2814/04г.на СГС сделка за покупко-продажба на същия жилищен имот. За да спре производството, Софийският апелативен съд е приел, че е налице висящ спор относно вземането на кредитора – ищец по иска по чл.135 ЗЗД, с предмет осъдителен иск на Д. Д. срещу първата ответница – длъжник И. Х.. Приел е, че ако първоинстанционното отхвърлително решение бъде потвърдено, вземането на кредитора ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо, поради което е налице преюдициалност на делото пред него от делото за вземането на кредитора. Определението е правилно. В тълкувателно решение № 2 от 9.07.19г.по тълк.дело № 2/17г.на ОСГТК на ВКС – т.2 е постановено, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия,увреждащи кредитора. С оглед на даденото разрешение Софийският апелативен съд правилно е приложил закона – чл.229 ал.1 т.4 ГПК,като е приел, че между производството, разглеждащо вземането на кредитора и производството по иска по чл.135 ЗЗД, е налице връзка на преюдициалност и е спрял производството по делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да възобнови производството пред ВКС и да остави без уважение частната жалба на Д. Д.. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.