Решение № 5249 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13199/2013 г.

Решение № 5249 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13199/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Иванка Петкова Калъчева от гр. Бургас срещу решение № 9336 от 24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 8085 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение. В жалбата са развити оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Венера Влаевска, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Марияна Петкова Стоянова от гр. Бургас, писмено прави искане да бъде уважена касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение в производство по реда на глава десета, раздел I във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 19а, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ППЗСПЗЗ) тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Иванка Петкова Калъчева и Марияна Петкова Стоянова срещу заповед № РД-46-176 от 24.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която е постановен изричен отказ за признаване на право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление № 94-742 от 11.02.2008 г. Съображенията за това са били, че по делото жалбоподателите не са доказали правото си да бъдат обезщетени. В подкрепа на този извод съдът е посочил, че това право било свързано с оценките на недвижимите имоти, извършвани от Смесената комисия и от подкомисиите, като основният принцип на обезщетяването е, че само документите по оценката на неликвидираните имоти - тези, които не са оценени, съответно заплатени частично в брой, а остатъкът - чрез облигации, са съхранени в опис 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Въз основа на това в мотивите на решението е направено съждението, че в действащото законодателство изрично е предвиден формален признак - отразяване на преписката в опис № 12, като основание за признаване на право на обезщетение. В тази връзка е направен и крайният извод, че след като в хода на производството жалбоподателите не са представили доказателства, които да опровергаят отразения архивен опис № 1, където са били отразени документите на изселника Иван Калинков като наследодател на жалбоподателите, а в опис № 12 не са открити документи на Иван Калинков, то жалбата срещу издадения индивидуален административен акт била неоснователна. Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касаторите възражения за неоснователни поради следното: Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1913 - 1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правоимащите лица съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ следва да подадат заявления с приложени към тях молба за ликвидация, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други документи, установяващи правата на собственика според изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, който определя лицата, неполучили облигации, а именно чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. С оглед на така изложеното, след като от приетата и неоспорена по делото експертиза по безспорен начин е било установено, че документите на изселника Иван Калинков се намират в опис № 1, а в опис № 12, то това обстоятелство изключва възможността за обезщетяване на правоимащите по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ - аргумент от § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Що се отнася до останалите оплаквания, развити в касационната жалба, същите са твърдения, които не са били подкрепени с доказателства както по първоначалното дело, а така също и не се представят такива с касационната жалба, което ги прави голословни. Твърдението, че обезщетението за процесните 3690 дка било изплатено на неправоимащи лица, не е било предмет на делото, тъй като такава е преценката на законосъобразността на обжалваната заповед № РД-46-176 от 24.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която е постановен изричен отказ за признаване на право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление № 94-742 от 11.02.2008 г. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора следва да бъдат присъдени 150 лв. юрисконсултско възнаграждение на Министерството на земеделието и храните. Ето защо и на основание чл. 21, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,