Определение № 10 от 12.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2739/2018 г.

По делото е постъпила молба с правно основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК от касатора – БУЛГАРКОНФ АД, [населено място], чрез изпълнителния директор, за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 176 от 11.06.2018 г. по в.т.д. № 215/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 559 от 08.12.2017 г. по т.д.№ 184/2017 г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на БУЛГАРКОНФ АД да заплати на ФИДА АД сумата от 43 106.94 лв., дължима по договор за изработка на панталони и подлепване на скроени облекла по фактура № [ЕГН]/06.03.2017 г. За да се произнесе, настоящият съдебен състав прецени следното: Молителят е подал в законоустановения срок по чл.283 ГПК редовна и допустима касационна жалба против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, по която е образувано т.д.№ 2739/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и е представил доказателства за внесено обезпечение в размер на присъдената сума – 43 106.94 лв., чието постъпване по нарочната сметка на ВКС е удостоверено от счетоводител на 12.12.2018 г. Предвид установяването на всички изискуеми с нормата на чл.282 ал.2 т.1 ГПК предпоставки, искането е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение