Определение № 332 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 11.05.2012г. по гр.д.№1519/2012г. на АС София, с което е оставена без разглеждане частна жалба на К. Б. срещу определение от 16.03.2012г. по гр.д.№13010/2011г. на ГС София, с което му е наложена глоба. Жалбоподателят – К. И. Б. моли да се отмени обжалваното определението като неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е основателна. С определение от 16.03.2012г. по гр.д.№13010/2011г. ГС София е наложил на К. Б. глоба на основание чл.91, ал.2 ГПК за нарушение, което забавя хода на производството, в размер на 1200 лева. Същото е било обжалвано с частна жалба на 12.04.2012г. от К. Б. и с обжалваното определение частната жалба е оставена без разглеждане, а делото е върнато за произнасяне по молба за отмяна на наложената глоба с определението то 16.03.2012г. Съдът е изложел съображения за това, че разпоредбата на чл.92 ГПК не предвижда възможност за обжалване определение за налагане на глоба, а само възможност да се поиска от страна отмяна на същата, поради което е приел, че по същество жалбата е именно такова искане. Настоящата инстанция намира, че този извод на съда е неправилен. Видно от определение от 07.02.2012г. по гр.д.№13010/2011г. ГС София е наложил на основание чл.92 ГПК глоба на К. Б. в размер на 300 лева. По повод молба от 09.03.2012г. на К. Б. за отмяна на наложената му глоба ГС София с определение от 16.03.2012г. е завишил размера на същата на 1200 лева. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е неправилно. Съобразно разпоредбата на чл.92, ал.3 ГПК въззивният съд не следва да оставя без разглеждане частната жалба, а да я разгледа по същество, като прецени следва ли да я намели или отмени. Предвид изложените съображения, съдът