Определение № 2352 от 31.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1463/2026 г.

Производството е по чл. 255 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Й. Ф. Ф., представлявана от адв. В. В., за определяне на срок за произнасяне по жалбата срещу определение № 333 от 08.12.2025г. на ХОС относно искането й намаляване на присъдените разноски, определени с решение по т.д. № 111/2023г. на ХОС. В молбата се сочи, че до момента въззивният съд се е произнесъл само по подадената от нея жалба срещу определение № 346 от 18.12.2025г. по т.д. № 111/2023г. на ХОС, но близо три месеца няма произнасяне по другата, посочена по-горе жалба. В представеното становище по чл.255, ал.2 ГПК от съдебния състав по в.ч.т.д.№ 171/2026г. на Апелативен съд-Пловдив се излага, че това дело е образувано единствено по частна жалба с вх. № 528 от 16.01.2026г. по описа на ХОС, подадена от Й. Ф. срещу определение № 346 от 18.12.2025г. по т.д. № 111/2023г. на ХОС, с което е отказано от освобождаването й от внасяне на държавна такса срещу постановеното по делото първоинстанционно решение № 62 от 16.07.2025г., и по тази жалба съдебният състав се е произнесъл. Посочено е, че действително е подадена и частна жалба вх. № 528 от 16.01.2026г. по описа на ХОС срещу определението, с което е оставено без уважение искането й за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Изтъква се, че тъй като срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба, която е в процес на администриране, съгласно чл.80, ал.4 от Правилника за администрацията на съдилищата не се образува частно гражданско дело по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК, а едва след администриране на въззивната жалба следва да се прецени дали частната жалба ще се разгледа в рамките на образуваното производство по подадената въззивна жалба или в самостоятелно частно въззивно производство, ако въззивната жалба бъде върната с влязъл в сила съдебен акт. Съдът, като прецени данните по делото във връзка с доводите на молителя, прие следното: Основание за молбата за определяне на срок при бавност е ситуация, в която съдът не извърши своевременно определено процесуално действие / чл.255, ал.1 ГПК /. Възможностите за произнасяне на компетентния горестоящ съд са да определи срок за извършване на забавеното действие или да отхвърли молбата. Установява се, че по т.д. № 111/2023г. на Окръжен съд – Хасково са постановени решение № 62 от 16.07.2025г., както и определение № 333 от 08.12.2025г. по подадена от Й. Ф. молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Й. Ф. с вх. № 10978 от 24.10.2025г., която процес на администриране с оглед направено от въззивницата искане за освобождаване от държавна, оставено без уважение от първоинстанционния съд, чието определение е потвърдено с определение № 222 от 27.05.2026г. по в.ч.т.д. № 171/2026г. на Апелативен съд – Пловдив. Срещу това определение на въззивния съд е подадена частна касационна жалба с вх. № 6098 от 29.06.2026г., която е в процес на администриране. Подадена е и частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение № 333 от 08.12.2025г. по искането по чл.284 ГПК. Съгласно чл.80, ал.3 от Правилника за администрацията в съдилищата не се образуват частни граждански дела по частни жалби срещу определение по чл. 248 ГПК, когато има постъпила въззивна жалба срещу решението. С оглед на това, тъй като срещу първоинстанционното дело е постъпила въззивна жалба, която е в процес на администриране, по подадената частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК не следва да се образува частно гражданско дело. Както правилно е посочено в становището на съдебния състав на въззивния съд, тази частна жалба подлежи на разглеждане от въззивния съд в производството по въззивната жалба, а в случай, че последната бъде върната с влязъл в сила акт, по образувано отделно частно въззивно производство. Доколкото в настоящия случай производството по администриране на въззивната жалба все още не е приключило, не са налице посочените условия за разглеждане на подадената частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК и следователно не е налице забавяне при произнасянето по нея, съответно - основание за определяне на срок при бавност. По изложените съображения молбата за определяне на срок при бавност следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, съдът