Решение № 12103 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2010 г.

Решение № 12103 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 8/4.01.2010 г. по адм. дело № 1703/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 260800246/4.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 589/4.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на Христо Веселинов Христозов, гр. Хасково е определено допълнително задължение за заплащане на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 73 430,31 лв. за 2004 г. и лихви за просрочие в размер на 30 910,69 лв., данък в размер на 121 549, 26 лв. за 2005 г. и лихви за просрочие в размер 36 246,19 лв., данък - 356,39 лв. за 2006 г. и лихви - 59,15 лв., както и лихви за просрочие върху авансовите вноски в размер на 46,09 лв. за 2005 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно - необосновано и материално незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Христо Веселинов Христозов, действащ като ЕТ "Касика - 2000 - Христо Христозов", гр. Хасково, чрез процесуален представител иска оставяне на спорната част от решението в сила като правилно и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че не са били налице посочените в ревизионния доклад и ревизионния акт основания на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за облагане по аналог на ревизираното лице за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. по ЗОДФЛ (отм.). Не са налице укрити приходи в дейността му като едноличен търговец - всички приходи са документирани или с фактура и фискален бон или само с фискален бон, надлежно са осчетоводени и са взети предвид при формиране на финансовия резултат за трите отчетни периода. Счетоводната отчетност е редовно водена, няма дори твърдения за унищожаване на документи от значение за определяне на данъчната основа. Единствено от факта, че част от фискалните бонове за извършени продажби на тютюневи изделия не са придружени с фактури не може да се направи извод за укрит приход. Дори и да е вярно твърдението на данъчните органи, че се касае за продажби на краен потребител на по-ниски от фиксираните цени /по цени и с търговска отстъпка за търговия на едро/ няма получени от ревизирания субект неотчетени и недекларирани суми. Не са налице и основания за начисляване на лихви в размер на 46,09 лв. за просрочие върху авансовите вноски за 2005 г., тъй като за 2005 г. след отмяната на спорната част от РА дължимият годишен данък е 0 лв. като по годишната декларация и не се дължат авансови вноски, нито пък лихви за просрочието им. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. Изводът на съда за съответствие между реализираните и осчетоводените приходи е обоснован с оглед заключението на СИЕ, представените по делото първични счетоводни документи и счетоводни регистри. Непрограмирането на фискалния апарат съгласно изискванията на чл. 24 от Наредба № 4 от 16.02.2009 г. само по себе си не води до невъзможност за установяване размера на реализираните приходи, които са от значение при формиране на данъчната основа. Дори и част от продажбите да са били под фиксираните цени предвид качеството на предполагаемия купувач - физическо лице - краен потребител, което не е доказано от данъчните органи, това не може да се отрази на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица, нито като основание за облагане по аналог, нито като основание за увеличение на финансовия резултат за 2004 г. - 2006 г., тъй като в ДОПК, ЗКПО (отм.), приложим при определяне на данъчната основа на едноличните търговци и ЗОДФЛ (отм.) няма предвидена подобна хипотеза за коригиране на декларираната данъчна основа. Съдът правилно е преценил, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 /хиляда/ лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,