Определение № 1232 от 14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2024 г.

Постъпила е молба с вх.№ 260385 от 3.02.2025г.,подадена от процесуалният представител на В. С. С. - адвокат С.З. с искане за допълване на постановения по делото акт - определение № 25 от 7.01.2025г. в частта му за разноските като съдът присъди установеното като реално заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В предоставения срок е постъпило становище от ответната страна – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител В.. В него се прави възражение за прекомерност. Счита, че пред вид липсата на проведено открито съдебно заседание и предварително заявеният частичен отказ от иска, довел до прекратяване на производството за значителна част от претендираните за отнемане суми, производството не може да бъде определено като такова със значителна фактическа и правна сложност. Заявява, че съдът следва да съобрази, както че извършените от пълномощника действия се ограничават до изготвяне на отговор на подадената касационна жалба, така и постановеното решение на СЕС по дело С-438/22г.,съгласно което съдът не е обвързан от фиксираните с Наредба №1 /2004г.размери на адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 25 от 7.01.2025г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 30.01.2024г. по в.гр.д. № 471 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна. С акта си, съдебният състав, не се е произнесъл по направеното искане с подадения отговор от В. С. С., чрез процесуалния й представител адвокат С.З. за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Липсата на произнасяне по направеното искане налага допълване на постановения акт в частта за разноските. В случая, с оглед представеният договор за правна защита и съдействие /вж. стр.19/, в т.ІІІ от който е посочено, че договореното между страните адвокатско възнаграждение за „производство пред ВКС по обжалване на решение по в.гр.д. № 471 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна“ от 9 500лв. е заплатено в брой, настоящият съдебен състав приема, че страната реално е заплатила посочената сума. Пред вид нормата на чл.78, ал.3 ГПК и изхода на делото /не е допуснато касационно обжалване/, същата има право да получи заплатените разноски. Ответната страна е направила възражение за прекомерност, което следва да бъде разгледано. Настоящият съдебен състав намира същото за основателно. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК и след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22г., преценката за прекомерност е в зависимост от действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая, като съобрази правното основание на спора / чл.64, т.2 предл.3, чл.74, вр. чл.75, ал.1 и чл.72 ЗОПДНПИ/отм./, фактът че предмет на спора са няколко иска, характерът и видът на развилото се производството, което е по чл.288 ГПК и съдът се произнася в закрито заседание, като преценява единствено дали са налице или не на конкретно посочени в закона предпоставки за допустимост, обемът на осъществената от пълномощника дейност, свързан с изготвяне на отговор на касационна жалба, фактът, че предметът на обжалване е редуциран след постановеното частично прекратяване поради направен отказ от иска, наличието на установена съдебна практика по спора и даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС“, настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди от реално заплатеното възнаграждение сума в размер на 1 500лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение