Определение № 4292 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 22473/25.10.2022 г., подадена от ответника по делото Х. Х. Ц. срещу определение № 2519/11.10.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 2382/2021 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е постановено следното: 1) оставено е без уважение искането, направено с молба от 29.09.2022 г. на жалбоподателя за продължаване на срока за отговор на касационната жалба с вх. № 16517/26.07.2022 г., подадена от ищцата М. М. П.-Х.; 2) оставено е без уважение искането, направено с молбата от 29.09.2022 г. на жалбоподателя за продължаване на срока за изпълнение на разпореждане № 3148/29.08.2022 г. (с погрешно посочена дата 29.09.2022 г.); 3) върната е касационната жалба с вх. № 18014/19.08.2022 г., подадена от жалбоподателя; 4) оставено е без разглеждане искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, направено с молбата от 29.09.2022 г. на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса; и 5) оставено е без уважение искането, направено с молбата от 29.09.2022 г. на жалбоподателя за връщане на касационната жалба с вх. № 16517/26.07.2022 г., подадена от ищцата. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че частната жалба с вх. № 22473/25.10.2022 г. е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на определение № 2519/11.10.2022 г., с която са оставени без уважение исканията на жалбоподателя за продължаване на процесуални срокове и за връщане на касационната жалба на ищцата. Както в мотивите към т. I от тълкувателно решение (ТР) № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, така и в мотивите към ТР № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието и е разяснено, че от инстанционен контрол изобщо са изключени определенията за продължаване на процесуални срокове за извършване на съдопроизводствени действия. Същите не подлежат на самостоятелно обжалване, а инстанционният контрол спрямо тях се осъществява ведно с подлежащия на обжалване съдебен акт, към чиято валидност, допустимост или правилност имат отношение тези определения. Обжалване на определението/разпореждането на съда, с което е оставено без уважение искане на страна по делото за връщане на жалба/молба на насрещната страна, също нито изрично е предвидено в закона (както изисква чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК), нито това определение/разпореждане е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК; напротив – с него съдът отказва да постанови такъв преграждащ акт. В тези случаи горестоящата съдебна инстанция извършва служебна проверка относно допустимостта на жалбата/молбата, която долустоящата инстанция е администрирала и е отказала да я върне по искане (възражение, молба) на насрещната страна по делото. В останалата ѝ част, частната жалба с вх. № 22473/25.10.2022 г. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на обжалване част от определение № 2519/11.10.2022 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на тази част от обжалваното определение, като се поддържа, че апелативният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е взел предвид изпратените от жалбоподателя чрез фирма за куриерски услуги и постъпили по делото документи за отстраняване на нередовностите на касационната му жалба с вх. № 18014/19.08.2022 г. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че нямало постъпило по делото изложение на основанията му за допускане на касационно обжалване, което е довело и до неправилна преценка, че произнасянето на съда по искането му по чл. 83, ал. 2 от ГПК не било необходимо и е оставено без разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна в тази нейна процесуално допустима част, като съображенията за този извод са следните: С разпореждане № 3148/29.08.2022 г. апелативният съд е оставил без движение, подадената от жалбоподателя касационната жалба с вх. № 18014/19.08.2022 г., и му е дал указания, в 7-дневен срок от съобщението да представи по делото: изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер 30 лв. Препис от това разпореждане е връчен на жалбоподателя на 23.09.2022 г. В срока за изпълнение на указанията жалбоподателят е подал молбата си от 29.09.2022 г., с която е направил и искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавната такса, което въззивният съд е оставил без разглеждане с обжалваното определение № 2519/11.10.2022 г. Също в рамките на срока за изпълнение на указанията – на 30.09.2022 г. жалбоподателят е изпратил чрез фирма за куриерски услуги (с товарителница № 5300419738446/30.09.2022 г.) и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, което е постъпило в съда и е заведено с вх. № 20440/03.10.2022 г. (като изрично е отбелязана и товарителницата). Изложението е докладвано обаче едва на 12.10.2022 г. (видно от разпореждането на докладчика от същата дата) – след постановяването на обжалваното определение № 2519/11.10.2022 г. Настоящият съдебен състав намира, че с горното указанията на въззивния съд, дадени с разпореждане № 3148/29.08.2022 г., са били изпълнени в срок от страна на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, следва да се приеме, че преклузивният едноседмичен срок за това не следва да се смята за пропуснат, след като изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е изпратено чрез фирма за куриерски услуги (равнозначно на изпращането му по пощата) в рамките на този срок, макар пощенската пратка да е получена в съда след изтичането му. При това положение, констатацията в мотивите към обжалваното определение, че указанието на съда за представяне на изложението не е изпълнено в срок, обективно не съответства на действителното фактическо и правно положение. Следователно, касационната жалба с вх. № 18014/19.08.2022 г. неправилно е върната на жалбоподателя. Горното от своя страна е довело до неправилност на обжалваното определение и в частта му, с която е оставено без разглеждане, направеното в срока за изпълнение на указанията, искане на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавната такса. В мотивите към обжалваното определение апелативният съд изрично е приел и е изложил подробни съображения, че това искане е основателно, но го е оставил без разглеждане, като е приел, че произнасяне по него не е необходимо поради постановяваното връщане на касационната жалба. По изложените съображения обжалваното определение № 2519/11.10.2022 г. следва да се отмени в частта, с която е върната касационната жалба на жалбоподателя и е оставено без разглеждане искането му по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавната такса. Делото следва да се върне на апелативния съд за по-нататъшно администриране на подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх. № 18014/19.08.2022 г., което следва да започне с връчване на преписи от нея и приложенията ѝ на насрещната страна. Произнасяне от съда по направеното с молбата от 29.09.2022 г. искане на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавната такса не е необходимо, тъй като съдът вече го е направил – с определение от 26.10.2022 г. е освободил жалбоподателя от внасянето на държавна такса по частично разглежданата в настоящото частно производство, частна жалба с вх. № 22473/25.10.2022 г. Съгласно имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. От 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение