Определение № 333 от 28.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 294/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1981/20.01.2025 г. на П. Г. А. за спиране на изпълнението на решението по гр. д. № 1989/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. След извършена справка съставът на ВКС констатира, че с решение № 2/06.01.2025 г. по в. гр. № 1989/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 248 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 2092/2003 г. на Асеновградския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответника П. Г. А., че ищците Е. И. Ч. е Р. И. С. са собственици при равни квоти на 30/361 ид. части от ПИ [№] по КККР на [населено място] и е отменен нотариалният акт на ответника № 100/2022 г. по отношение на този имот. Съгласно чл.404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат само невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, но не и решенията по установителни искове. Решенията по установителни искове нямат изпълнителна сила, затова няма как по тях да бъдат постановявани актове по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението им. След като П. Г. А. иска спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение по установителен иск за собственост, което не се ползва с изпълнителна сила, искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,