Определение № 326 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 151/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Нотариус С. Д. е обжалвала определение № 652 от 09.03.2012 г. на Варненския окръжен съд, пети състав по ч.гр.д.№ 516 с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията към служба по вписванията В. № 61 т.І рег.№ 2777 от 13.02.2012г. да бъде вписан нотариален акт № 57 т.І рег. № 1386 дело 42/2002г. Частната жалба е постъпила в срок срещу определениe на въззивен съд, преграждащо развитието на производството и е процесуално допустима. С обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че нотариусът не е процесуално легитимиран да обжалва отказ на съдията по вписванията, тъй като не е страна в това охранително производство. В частната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение като се поддържа, че нотариусът не е страна по гражданско-правния договор, но е страна в регистърното производство по вписване на нотариалните актове, следователно има правен интерес да обжалва постановените в това производство актове. Цитира се практика на ВКС в обратния на обжалваното определение смисъл – определение на ВКС № 149 от 27.03.2009г. по ч.гр.д.№ 157/2009г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира, че доводите са неоснователни. Следва да бъде съобразена преобладаващата практика на ВКС, че нотариусът има задължение да представи в службата по вписванията нотариалния акт за изповядан от него договор, но не е страна в производството по вписването, защото от него се ползват страните по нотариалния акт, поради което те, а не нотариуса, са легитимирани да обжалват отказа на съдията по вписванията да впише акта. В този смисъл са определение на ВКС, І г.о.№ 129 от 09.03.2010г. по ч.гр.д.№ 15/2010г. на ВКС, І г.о., определение № 56/14.02.2011г. по ч.гр.д. № 14/2011г., на ВКС ІІ г.о., определение № 268 от 09.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 662/2009 г., I г.о., в които е прието изрично, че нотариусът не е легитимиран да обжалва отказ на съдията по вписванията. Противоречието с по-старата практика на ВКС, посочена от частния жалбоподател не може да бъде уеднаквена по тълкувателен път по реда на чл.292 ГПК, тъй като той е приложим съгласно разясненията в ТР 1/2011г. само при постановени определения по чл.274 ал.3 ГПК, докато в случая противоречието е обективирано в определения по чл.272 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение