Определение № 4159 от 05.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на адв. А. Георгиев от АК – Хасково като пълномощник на Б. Нурай, срещу определение № 1969 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9878/2023г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането му за допълване на решение № 264/10.01.2024г., постановено по делото, в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие с разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА и трайната съдебна практика на ВКС, според която за доказване на безплатно процесуално представителство не е необходим договор за правна защита и съдействие. Сочи се, че в случая е предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя пред административния съд, поради което и с оглед резултата по делото, на адвоката на страната се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение в размера, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът – контролиращ служител в ГКПП – Капитан Андреево от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП –МВР, чрез юрк. Н. Николова, представя писмено становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Съображенията са следните: С решение № 264/10.01.2024г. по адм. дело № 9778/2023г. по описа на Административен съд – София град е отменен, по жалба на Б. Нурай, гражданин на Република Турция, отказ за влизане в страната с рег. № 2492/12.09.2023, издаден от ответника. Жалбата, по която е образувано производството пред административния съд, е подписана от адв. А. Георгиев от АК – Хасково, който е представил пълномощно, с което жалбоподателят Нурай му предоставя права да обжалва процесния отказ и да го представлява пред съда. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което е докладвана постъпила молба на адв. Георгиев със становище за поддържане на предявената жалба и искане същата да бъде уважена. С молбата е заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1 от ЗА с твърдения за осъществено безплатно процесуално представителство на жалбоподателя на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. По делото липсва договор за правна защита и съдействие и изявление на жалбоподателя Нурай в тази връзка. Видно от мотивите на постановеното решение, съдът е приел искането за разноски за неоснователно поради това, че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, който да докаже предоставянето на безплатно процесуално представителство на жалбоподателя. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е подадена молба от адв. Георгиев с искане за допълване на съдебния акт, като в негова полза се присъди адвокатско възнаграждение за осъществената защита на страната. Следва постановяване на оспореното определение, с което предявеното искане е отхвърлено. Освен вече изложените мотиви за недоказаност на предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя по делото, съдът е приел, че не е налице и хипотезата на чл.38, ал.2, изр. първо от ЗА – насрещната страна не е осъдена за разноски. Определението е правилно. Предвид установените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното представителство на жалбоподателя Нурай пред първата инстанция и в съответствие с относимите разпоредби на Закона за адвокатурата, Административен съд – София град е постановил правилен и обоснован съдебен акт. В случая не е доказано, че адв. Георгиев е предоставил безплатна правна помощ и представителство на страната по делото. Безспорно е, че липсва писмен договор между адвоката и представляваното от него лице, което само по себе си не препятства правото по чл.38, ал.2 от ЗА, както основателно възразява жалбоподателя. Но в случая, по делото липсват и данни за изрични волеизявления на страните по упълномощителната сделка за осъществяване на безплатна правна помощ в съдебното производство на някое от основанията по чл.38, ал.1 от ЗА. Единственият документ, който е приложен пред административния съд е пълномощното, подписано от жалбоподателя Нурай, но в съдържанието му няма волеизявления за вида на процесуалното представителство. Данни за предоставяне на безплатна правна помощ не са представени по делото – няма съвпадащи волеизявления на страната и пълномощника й, които биха били достатъчни за да докажат предоставянето на процесуална защита при условията на чл.38, ал.2 вр. с ал.1 от ЗА. В този смисъл е и цитираната от частния жалбоподател съдебна практика, според която в хипотезата на чл.38 от ЗА, достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство са изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка. В случая, такива не са налице, както правилно е констатирал административният съд за да отхвърли искането на адв. Георгиев за допълване на решението в частта за разноските. По изложените съображения оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение