Определение № 2752 от 23.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 677/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат К. срещу определение № 39/19.01.2024 г. по в. гр. д. № 237/2023 г., поправено с определение № 580/12.09.2024 г., на Апелативен съд Велико Търново, с което е допълнено решение № 194/25.10.2023 г. в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя е присъдено възнаграждение до размер на 3 266 с ДДС и отхвърлено искането за горницата до претендирания размер от 4 046 лв. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е уважил изцяло молбата му по чл. 248 ГПК. Заявява становище, че при отхвърлена въззивна жалба на насрещната страна Гаранционен фонд срещу всеки от двамата му доверители при обжалваем интерес от 28 000 лв. се дължи възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в общ размер на 6 936 лв. /3 468 лв. с ДДС за всеки от тях/, изчислен съобразно минималните размери по Наредба № 1/2004 г. Моли определението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде доприсъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 780 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С атакуваното определение е прието, че молбата на адвокат К. е частично основателна. Счетено е, че при общ материален интерес от 56 000 лв. /по 28 000 лв. за всеки от ищците/, срещу който е била подадена въззивната жалба от Гаранционен фонд, размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв възлиза на 6 156 лв. с ДДС, а не в размер на 6 936 лв. с ДДС. За да прецени основателността на подадената частна жалба, настоящият състав има предвид приетото в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС подробно становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Поради това обстоятелство оплакването, че въззивният съд не е присъдил търсената от адвокат К. сума, се явява неоснователно. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че адвокат К. е предоставила защита срещу една въззивна жалба, определеното от въззивния съд възнаграждение е адекватно. Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС