Определение № 11487 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Ч., действащ със съгласието на своя баща С. Ч., чрез адвокат Драганова, срещу определение № 1178 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1041/2025 г. по описа на Административен съд – София област. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, министърът на правосъдието, чрез главен юрисконсулт Соколова взема становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. С обжалваното определение Административен съд – София област на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Б. Ч. срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 17659 от 2024 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е подадена извън установения в закона срок. Срокът за произнасяне съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) е изтекъл на 12.06.2025 г., а жалбата до съда е подадена на 19.09.2025 г. и се явява просрочена. Определението е валидно и допустимо но неправилно. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на частната жалба, основани на разпоредбата на чл. 35, ал. 5 ЗБГ, съгласно която непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно. Разпоредбата има предвид произнасяне на съда по съществото на спора. В случая се касае до обжалване на акт по допустимостта на жалбата, а съгласно чл. 160, ал. 1 АПК такъв акт подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. В случая срокът е започнал да тече на 12.09.2024 г. когато частният жалбоподател е подал молба за придобиване на българско гражданство по натурализация, намираща основание в чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗБГ, тъй като в нея изрично е посочено, че искането се основава на обстоятелството, че бащата на молителя е български гражданин. По тази молба съгласно чл. 35 ал. 1, т. 1 ЗБГ срокът за произнасяне на министъра на правосъдието е дванадесет месеца. При неправилно приложение на закона в обжалваното определение е прието, че този срок е деветмесечен и изтича на 12.06.2025 г. Срокът за произнасяне е девет месеца в хипотезата на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ, а именно, когато молбата е от лице от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация, какъвто не е случая. При приложение разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗБГ, срокът за произнасяне е дванадесет месеца и изтича на 12.09.2025 г., след която се формира мълчалив отказ. Срокът за оспорване е двумесечен, считано от 13.09.2025 г., жалбата е подадена на 19.09.2025 г. и е в срок. Ето защо обжалваното определение, като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение