Определение № 68 от 15.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2766/2021 г.

Производството е по чл. 407, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. „С.Г.Груп“ АД, ЕИК[ЕИК] обжалва разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 13.11.2017 г. по ч.т.д. 871/16 г. за сумата от 50 лв. Излага съображения, че „С.Г.Груп и партньори“ ООД е представил доказателства за изплащане на дължимите суми. Сочи, че е получил уведомление, че вземането на Д. Б. Г. е прехвърлено на „Тайбрек У.“ ЕООД, като прехвърлените вземания били за присъдени разноски. На 27.10.2021 г. била получена покана за доброволно изпълнение, към която била приложен изпълнителен лист. Изпълнителният лист бил издаден срещу несъществуващ субект „С.Г.Груп и партньори“ ООД, ЕИК[ЕИК]. Вземането било платено преди цедирането му от Д.. Моли да се отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Покана за доброволно изпълнение е връчена на частния жалбоподател на 27.10.2021 г. по изп.д. 719/21 г. на ЧСИ 785. Частната жалба е от същата дата 27.10.2021 г. Следователно е в срока, предвиден в чл. 275 от ГПК. С разпореждане от 13.11.2017 г. съдът е издал изпълнителен лист на Д. Г. срещу „С.Г.Груп и партньори“ ООД, ЕИК[ЕИК] за сумата от 50 лв. Именно това разпореждане е обозначено от жалбоподателя като обжалвано в настоящето производство. За този изпълнителен лист е направено отбелязване върху решението по делото от 22.08.2016 г. С решение от 7.8.2017 г. е допусната поправка на явна фактическа грешка относно диспозитива за присъждане на сумата от 50 лв и е посочено, че представлява разноски, представляваща внесена държавна такса по сметка ВКС. Изпълнителният лист за посочената сума от 50 лв, разноски, представляващи внесена държавна такса, издаден на основание разпореждане на 13.11.2017 г., е издаден срещу „С.Г Груп и партньори“ООД, ЕИК[ЕИК], чиято правноорганизационна форма е променена „С.Г Груп“ АД – настоящият частен жалбоподател. Налице е било основание за издаване на изпълнителен лист – влязлото в сила съдебно решение, с което са присъдени разноски. Обстоятелствата, настъпили след това, като евентуално плащане, не биха могли да се отразят в този случай, на издадения изпълнителен лист, тъй като към момента на издаването му вземането е подлежало на принудително изпълнение. Субектът, срещу който е издаден изпълнителен лист – „С.Г.Груп“ ООД ЕИК[ЕИК], е съществувал към момента на постановяване на разпореждането. Налице е ясна индивидуализация посредством ЕИК. Заличаването му е настъпило на 17.12.2019 г., много след издаване на изпълнителния лист. Още повече, че при наличие на осъществена промяна в правноорганизационната форма задълженията принадлежат на същия субект, макар и вече съществуващ като акционерно дружество. Прехвърлянето на вземането на Д. Г. на „Тайбрек уинър“ ЕООД, по издадения изпълнителен лист, както се твърди от частния жалбоподател, също е факт, който е настъпил след издаване на изпълнителния лист на 13.11.2017 г. Той би имал значение за евентуалния изпълнителен процес и определяне субективните предели на издадения изпълнителен лист, на основание чл. 429 от ГПК. Доказателствата за плащане на дължимите суми на Д. Г., в резултат на отмяна на решението на арбитражния съд и проведеното съдебно производство за това, биха могли да установяват, че такова е настъпило в по-късен етап и то следва да се отчете в образувания изпълнителен процес. Но и не се установява конкретната сума, за която е издаден изпълнителен лист с обжалваното в настоящия процес разпореждане, да е платена. Доказателствата за плащане в този процес са 300 лв – по сметка на дв. В. Т., както и 1 773,90 лв по сметка на Д. Б. Г., с посочено основание възстановяване на суми по ид 97/16 и по т.д. 871/16 г. Съгласно представеното удостоверение от съдия-изпълнител за сметка на дълга по изп.д. 97/16 г., това са сумите, събрани от Д. Г., са в размер на 1737,40 лв, А сумата от 1773,90 е възстановена на Д. Г. от „С.Г.Груп и партньори“ ООД ЕИК[ЕИК]. Сумата на направените разноски, присъдени на Д. Г., с решението на ВКС, не са част от сумата, която й е заплатена, доколкото сумата от 1 773,90 лв. е удостоверена от съдия-изпълнител, като събрана в резултат на изпълнение на арбитражното решение, като не е удостоверено да са включени такси, дължими за производството пред ВКС. Видно от издадения обратен изпълнителен лист, на Д. Г. са били дължими 1737,40 лв, колкото са удостоверени от съдия-изпълнител. Внесената сума от „С.Г.Груп и партньори“ ООД по сметка на Д. е 1773,90 лв и не съдържа пълен размер от разноските, дължими в процеса, за които е постановено осъждане на ответника в процеса пред ВКС, по отмяна на решението на арбитражния съд. Сумата от 300 лв, за която се представят доказателства, че е платена, представлява плащане на дължимо адвокатско възнаграждение по сметка на адвокат В. Т.. Следователно липсват доказателства, че вземането на Д. Г. за направените разноски пред ВКС, в производството по чл. 47, т. 2 от ЗМТА са погасени. Липсва основание за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист за принудителното събиране на тези разноски. Частната жалба е неоснователна. На частния жалбоподател не се дължат разноски предвид изхода на спора. По отношение на подадената молба от „С.Г.Груп и Партньори“ ООД следва да се приеме, че същият макар и подал отговор на частната жалба не е страна в процеса. Той е цесионер, придобил вземане срещу Д. Г. от цеднта, ответника в процеса по т.д. 871/16 г. ВКС, I ТО. Поради това, че не е страна не му се дължат разноски за провеждане на настоящето частно производство. Така мотивиран Върховният касационен съд