Определение № 7416 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), срещу Определение № 9577/19.03.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ), по административно дело № 10191/2024 г. С обжалваното определение АССГ отхвърля искането на РУО на ОПРЧР за изменение на Решение № 4759/12.02.2025 по адм. дело № 10191/2024 г. в частта за разноските като неоснователно. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е обсъдил само част от доводите изложени в искането за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че неправилно съдът е съобразил само материалния интерес като критерии за определяне на справедливо възнаграждение на адвокат и въпреки че признава, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, необосновано отхвърля искането за намаление на присъдените разноски за възнаграждение за адвокат без да обсъди всички останали доводи по искането. Сочи, че определението не е съобразено със задължителна практика ( С-94/2024 и С-202/2004) на Съда на Европейския съюз (СЕС), според която когато държава членка делегира на частноправен субект, какъвто е Висшия адвокатски съвет, правомощия във връзка с определяне на икономическите условия (като минималните адвокатски възнаграждения), то се осъществява нарушение на правилата за свободна конкуренция (чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз), насърчаващо съществуването на съгласувани практики, които я ограничават. СЕС е посочил три условия, при които такава практика е съвместима със Съюзното право – „1. Ако самата държава определя минималните адвокатски възнаграждения, а не делегира изцяло процеса на частноправни субекти; 2 ако се даде възможност на правоприлагащия орган, отчитайки правната и фактическата сложност на делото, инстанцията, пред която се развива, продължителността му и др., да се отклони от минимално определения размер, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направените разходи; 3. ако решението предвижда правила, които са в разумно съотношение между използваните средства и преследваната легитимна цел“. Счита, че посочените условия не са налице, поради което Наредба №1/09.07.2004 г. В други решения като това по С-57/2015 СЕС сочи, че правната уредба следва да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, както и тяхната пропорционалност, която също е обвързана с разумните разноски, които спечелилата делото страна действително е понесла, както и с възможността при прилагането на общият режим в областта на съдебните разноски съдът да се отклони по изключение от него. При последното според друго решение от 09.03.1978 по дело 106/1977 СЕС сочи, че националният съд не е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер, нито от минималния нормативно предвиден такъв, а следва да го определи като отчете правната и фактическата сложност на конкретното дело. Накрая сочи и решения по С-427/16 и С-428/16, че СЕС е категоричен, че при направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК съдът не е ограничен от нормативно определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, тъй като този единствен критерий не е отчита справедливо и обосновано обема и сложността на свършената работа. С оглед изложеното, счита обжалваното определение за неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото решението в частта за разноските да бъде изменено като присъдените такива за възнаграждение на адвокат бъдат намалени до разумния размер, който отчита обема и сложността на свършената работа. Ответникът по частната жалба – „АзУкЕН“ ООД чрез адв. С. Бабачев от СвАК в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че към дата на постановяване на съдебното определение вече действа изменение на Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа (изм. ДВ, бр. 14/18.02.2025г.; Наредбата №1/2004г.), което е съобразено с последните решения на СЕС по преюдициални запитвания български съдилища, тъй като вече не предвижда минимални възнаграждения, а ориентири за уреждане на отношенията адвокат-клиент, както и дефиниции на понятия „интерес“ и „фактическа и правна сложност“. Счита, че при отчитането на факти по спора, договореното между страните възнаграждение отговора на извършена работа, а изводът на съда, че същото е справедливо и обосновано е правилен. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 4759/12.02.2025 г. постановено по адм. дело № 10191/2024 г. Административен съд София-град отменя Решение №РД-21-264/25.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение от кандидата „АзУкЕн“ ООД в рамките на процедура чрез подбор BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“. Изпраща преписката на административния орган за ново разглеждане и осъжда Министерство на труда и социалната политика да заплати на дружеството-кандидат разноски по делото в размер от 16 100 лв. (шестнадесет хиляди и сто лева), от които 1 700 лв. за държавна такса и 14 400 лв. за възнаграждение за адвокат. На 20.02.2025 г. пред съда е депозирано искане от процесуалния представител на ответника, с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК се иска изменение на решението в частта за разноските, като присъдените такива за адвоката бъдат намалени. Мотивът за намалението е, че оспореният акт е отменен само на процесуално основание поради липса на мотиви, поради което спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, а съдът не е съобразил при определяне на размера обилната съдебна практика на СЕС, в която се приема, че националната юрисдикция не е задължена да се съобрази с договореното между страните, а следва да определи справедливия размер на адвокатското възнаграждение като отчете действителния обем свършена работа и фактическата и правна сложност на делото. На 19.03.2025 г. Административен съд София-град постановява обжалваното определение, с което отхвърля искането като неоснователно с мотив, че действително делото не се характеризира с фактическа сложност, доколкото е решено след едно съдебно заседание, с приемането единствено на писмени доказателства, но отчита значителния материален интерес и отхвърля доводът, че оспореният акт е отменен само на процесуално основание. Прави извода, че възнаграждението не е прекомерно с оглед извършена работа по дело. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил всичките му аргументи, че искането за намаление на възнаграждението за адвокат е основателно предвид множество решения на СЕС по този въпрос. В случая действително първоинстанционният съд не е обсъдил посочените доводи, обосновани с цитати от конкретни решения на СЕС, но това не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото се отнася до правилно приложение на материалния закона. СЕС постановява как следва да се разбират конкретни съюзни правни норми и каква национална правна уредба е съвместима с тях. Следователно несъобразяването на решение на СЕС по тълкуването и прилагането на съюзни правни норми е вид нарушение на материалния закон. Процесуалният представител на ответника пред първата инстанция своевременно е направил възражение за прекомерност на договорено и платено възнаграждение за адвокат от 14 400 лв. и е поискал срок за писмени бележки, в които подробно обосновава възражението си по чл. 78, ал.5 ГПК вр. чл. 144 АПК като сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а обемът и сложността на свършената работа от упълномощения адвокат не са в такава степен обосновани, че да кореспондират с поисканото възнаграждение. На края прави искане за присъждане в негова полза възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи, че посочената Наредба е изменена и с изменено заглавие, както следва Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.изм. ДВ,бр. 14/2025) и вече не предвижда размери на минимални възнаграждения за адвокатска работа, а критерии за определяне на справедливо възнаграждение на такова съгласно чл. 2 от същата. Изменението е направено именно, за да постигне съвместимост на нормативния акт със правото на Европейския съюз. Съгласно изрично цитираните от частния жалбоподател решения на СЕС, последният не отрича материалния интерес на делото като критерий при определянето на справедливото и разумно възнаграждение за извършена от адвоката работа, а сочи че той не може да е единствен, а следва да се съобразят и други. Първоинстанционният съд е признал, че спорът не се отличава с особен фактическа и правна сложност, но въпреки това е приел че договореното и платено на адвоката възнаграждение е справедливо и отговаря на обема извършена от него работа. Следователно, съдът съобразява не само материалния интерес като критерии при определяне на размера на възнаграждението. Напротив съдът посочва, че то е значително по-малко от предвиденото в Наредба № 1/2004 г., поради което отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема извършена работа. Изводът е правилен. Адвокатските възнаграждения се договарят свободно между страните – адвокат и клиент. Възнаграждението зависи не само от фактическата и правна сложност на казуса, а от много други обстоятелства, напр. моментната натовареност на адвоката, неговия опит и компетентност по принцип и за конкретния вид дело, предишни договори със същия клиент, разходи във връзка със самото поддържане на адвокатската практика и много други. Следва да се държи сметка, че намаляването на сторените разноски е изключение, а не правило, като прекомерността подлежи на общо доказване от страна на възразяващия. В случая въпреки пространното възражение, съдържащо основно доста свободна интерпретация на практиката на СЕС, възражението на прекомерност на страна не е конкретно, а още по-малко доказано. Указанията на СЕС, дадени в цитираните от частния жалбоподател дела, е че съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който се вписват. Преследваната легитимна цел е да се осигури качеството на предоставяните от адвокатите услуги като едновременно с това се осигури достойно заплащане на адвокатския труд при отчитане на извършената работа, сложността на казуса и други характеристики, без да се нарушава конкуренция. В конкретният случай претендираното възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед значителния материален интерес по делото (отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ на стойност 324 815 лв.). Не се споделя на пълно извода, че делото няма фактическа и правна сложност, доколкото се оценява законосъобразността на акт, издаден по програма за периода 2021 -2027, чието реално изпълнение започна относително късно, поради нестабилната политическа обстановка в страна в неговото начало и още няма създадена значителна практика по различните програми и в частност по процесната. В тази връзка подготовката на адвоката е започнала със запознаване на цялата документация за кандидатстване по програмата и проверка има ли относима съдебна практика от стария програмен периода, която му помогне да разбере дали неблагоприятното за неговия клиент решение на административния орган е законосъобразно или не, а това е значителна по обем работа. Фактическата и правна сложност на делото не се преценява само през основанието, на което съдът е отменил процесния административен акт, но то може да индиция за това. В случая правилен е изводът на съда, че той е дал указания по правилното тълкуване и прилагане на закона, което административният орган следва да съобрази при новото си произнасяне, независимо че водещият аргумент за отмяната е, че липсват мотиви, които да отговорят на въпроса каква по вид е свързаността между предприятията, която е попречила проектното предложение да бъде одобрено за предоставянето на безвъзмездна помощ. Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че процесуалният представител на жалбоподателя активно участва в производството, изготвил е подробна жалба, в която е изложил доводи по всички основания за оспорване на административен акт по чл. 146 АПК, участва в съдебното заседание, представя подробна писмена защита, която съдържа анализ на доказателствата, посочване на приложимото национално право и такова на Европейския съюз и подробно изложение на пороците на оспорвания акт. Логично и житейски обосновано е едно търговско дружество да защитава интереса си като наеме висококвалифициран, компетентен и съответно оценен адвокат. Поради всичко изложено, съдът намира претендираната сума за неговото възнаграждение за съответна на фактическата и правна сложност на делото, на обема извършена работа и пропорционална на материалния интерес по делото, и осъществената правна защита. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че настоящият частен жалбоподател оценява извършената по него работа по делото също изключително воден само от критерия материален интерес, доколкото пише в писмените си бележки: „Моля да ни бъде присъдено възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК във вр. чл. 7, ал. 2, т.2“ от Наредба № 1/2004. Съгласно посочената разпоредба възнаграждението възлиза на 26 635,20 лв. След като частният жалбоподател претендира по този начин собствената си претенция за възнаграждение на неговата работа по това дело, то се предполага че именно възнаграждение в такъв размер сам счита за разумно, справедливо, отговарящо на фактическата и правна сложност на делото, на обема извършена работа и пропорционално на материалния интерес по делото, и осъществената правна защита. Следователно присъдено от съда възнаграждение в значително по-малак размер за насрещната страна не може да не отговаря на фактическа и правна сложност на делото, да е непропорционално на извършения обем работа и неразумно. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,