Решение № 4825 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община- район „Слатина“, чрез процесуален представител, против решение № 33832/16.10.2025г., постановено по адм. д. № 5677/2025г. по описа на Административен съд-София - град, с което е отменен отказ на ВрИД кмета на СО-район „Слатина“, обективиран в писмо № РСЛ25-ТД26- 737-1/14.05.2025 г. Касаторът, чрез процесуален представител, твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основание по чл.209, т.2 и т.3 АПК. По същество се твърди, че в заявлението липсват изискуеми реквизити, катко и че за преместваемия обект липсва разрешение за поставяне в поземления имот. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът „Росонери-27“ ЕООД чрез управителя на дружеството оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение АССГ е отменил по жалба на „Росонери-27“ ЕООД писмо № РСЛ25-ТД26-737-1/14.05.2025 г. Писмото е издадено по Заявление № РСЛ25-ТД26-737/08.05.2025г., с което дружеството е поискало от кмета на район „Слатина“-СО, да съгласува работно време за извършване на търговска дейност на открито в имот частна собственост за обект – подвижна каравана за бързо хранене. Към заявлението е представен договор за отдаване под наем на недвижимия имот, в който е поставено разрешението, както и допълнителни документи, подробно описани в първоинстанционното решение. Не е спорно, че липсва разрешение за поставяне на обекта по чл.56, ал.2 ЗУТ. Пред АССГ е представен Констативен акт № 1-РСЛ25-ВК08-2086 от 31.03.2025г., издаден от служители по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на СО - район „Слатина“, с който е установено нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 30 от НПОРИМДЕРДТСО във връзка с процесния обект; сС писмо от 04.04.2025г. е уведомена собственичката на имота с идентификатор 68134.702.1223. Оспорващото дружество не е уведомено за съставяне на акта. С оспореното писмо административният орган заявява, че издаването на каквито и да е разрешения за функциониране на обект е невъзможно, тъй като е стартирано административно производство за премахване на преместваемия обект. Въз основа на така установеното, от правна страна е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията на чл. 59 АПК, с посочени фактически и правни основания за издаването ѝ и при съблюдаване на административнопроизводствените правила. Относно представения констативен акт е прието, че не е съобщен на оспорващия и че е неотносим за процеса. По приложението на материалния закон съдът е счел, че заявителят е изпълнил изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /Наредбата/, поради което ответникът е бил длъжен да извърши заверка на заявеното работно време и да го впише в информационния масив. По тези съображения оспореният отказ е отменен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Действително приложимите текстове на чл.31 и чл.32 от Наредбата предвиждат регистрационен режим за работното време на обекти, в които се упражнява търговска дейност на открито. Това обаче не означава, че административният орган е длъжен винаги да извърши заверка на заявеното време и да го впише в информационния масив "Обекти за търговия на открито в имоти частна собственост". Освен конкретните изисквания за редовност на заявлението, за които органът следи, той разполага и с правомощието да извърши служебна проверка на необходимата информация и документи, които осигурява служебно. Съгласно чл.56, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗУТ вр. §5, т.80 ДР ЗУТ – за обекта - - подвижна каравана за бързо хранене се изисква разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Не е спорно в процеса, че такова разрешение за процесния обект не е издадено. Никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение, поради което изводът на съда, че административният орган е длъжен да впише работното време в информационния масив, без да извърши проверка на това обстоятелство, е неправилен. Освен това, съдът е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел за неотносим към спора приложения по делото констативен акт, свързан с премахване именно на процесния обект. Обстоятелството, че актът не е съобщен на оспорващото дружество не означава, че то не е заинтересовано лице в производството по издаването му, нито че отразените в него факти не го засягат. Пред касационната инстанция се представя Решение № 8809 от 05.03.2026г. по адм.д. № 10912/2025г., на АССГ по адм.д. 10912/2025г., с което е отхвърлена жалбата на собственика на имота, в който е поставен обекта, против заповед № РСЛ25-РД09-604/29.09.2025г. на кмета на район „Слатина“ за премахване на поставяние кемпер и декинг с маси за планене, покрити с тента. В производството пред съда по посоченото дело е представен и представеният в настоящия процес договор за наем с „Росонери-27“ ЕООД. Решението на съда е окончателно. Отказът на съда да съобрази, че е налице висящо производство по премахване на кемпера е довело до неизясняване на фактическата обстановка, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение засяга и правото на защита на оспорващото дружество, което не е могло да вземе становище по относими за спора факти. Поради това, обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички относими към спора обстоятелствата, включително тези, свързани с условията за поставяне на обекта и с неговото премахване. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,