Решение № 11877 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2015 г.

Решение № 11877 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП и на А. Т. Х. срещу решение № 827/14.04.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 1008 по описа за 2014 г. Със съдебното решение частично е отменен РА № 181301680/27.12.2013 г., потвърден с Решение № 45/14.03.2014 г. на директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. В., в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 11397.98 лв., главница и лихва за забава за разликата над 4290.99 лв и за 2010 г. за разликата над 8776,97 лв главница и лихва за забава за разликата над 2398.36 лв, а в останалата част жалбата на А. Х. е отхвърлена. Касаторът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА е отменен. Наведени са оплаквания за неправилност на решението поради пороци, които съдът квалифицира като касационни основания - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно бил възприет паричен баланс в годишен аспект, вместо съпоставката между приходи и разходи да се направи към конкретни дати. Касаторът изразява и несъгласие с кредитираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА в съответната част. Претендира разноски. К. А. Т. Х. обжалва решението в частта, в която жалбата му срещу РА е отхвърлена, като твърди, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че неправилно е определено началното салдо за 2000 г., че не е съобразен РА, издаден на "Атава" ЕООД и че не са налице основания за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 и чл. 124, ал. 2 ДОПК. Моли решението в обжалваната част и съответно РА да бъдат отменени. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: От фактическа страна пред съда е установено, че за проверявания период А. Х. е декларирал доходи само от пенсия, не е получавал заеми и не е извършвал покупка или продажба на недвижими имоти и е собственик, съдружник, респективно притежава дялове в "Атава" ЕООД, "Медис" АД, "М. Р." ООД и "Офис център Р." ООД. В хода на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК Ревизираното лице е декларирало в представена декларация по чл. 124 от ДОПК наличност на парични средства на 01.01.2009 г. в размер на 184567,00 лв. В хода на ревизията е съставен баланс на паричните потоци, като в приходната част са посочени приетите за документално доказани парични средства на 1.01.2009 г. в размер на 97500.74 лв. и получена пенсия по месеци в размер на 169.83 лв. В разходната част са посочени: внесена парична вноска в "Атава" ЕООД в размер на 210 000 лв, платени суми за телефони, здравно осигурителни вноски, платени МДТ, разходи за издръжка на 1 лице съгласно НСИ /с изключени разходи за съобщения и данъци/. При ревизията е установен недостиг на парични средства в размер на 114306.68 лв. за 2009 г. За 2010 г. установеният недостиг е в размер на 91637.78 лв. В приходната част е посочен получен дивидент от "Медис" АД в размер на 109 440 лв., изплатена парична вноска от "Атава" ЕООД и получена пенсия по месеци в размер на 169.83 лв. В разходната част са посочени - внесена парична вноска в "Атава" ЕООД в размер на 30 000 лв на 1.01.2010 г., в размер на 50 000 лв на 1.05.2010 г., направена вноска за увеличение дялов капитал в "Медис" АД в размер на 10 000 лв на 2.06.2010 г., направена парична вноска в "М. Р." ООД в размер на 109 000 лв. на 18.12.2010 г., здравно осигурителни вноски, платени МДТ, разходи за издръжка. В съдебния процес са изслушани заключенията на две съдебно-счетоводни експертизи, които са частично кредитирани от съда. Събрани са и свидетелски показания на съпругата на ревизираното лице и на свидетел, който е дал сведения, че в периода 2000-2001 г. семейство Х. са притежавали сейф, в който са държали пари и документи. Показанията на съпругата не са кредитирани, като е счетено, че приходите от продажба на имот по време на брака са СИО. Не са кредитирани и показанията на втория свидетел, тъй като са счетени за недостатъчно конкретни. Съдът е счел, че приходната част на паричните потоци е принципно правилно изготвена от вещите лица, като тя кореспондира с тази, определена при ревизията. Приел е обаче, че няма основание в приходната част да бъдат включени заемни средства, тъй като, въпреки наличието на договори за заем, разписки, потвърждения, че сумите са предадени, липсват доказателства, че заемодателите са разполагали със съответните средства. Съобразено е и че срокът за връщане на паричните средства е продължителен, а лихва не е уговорена, а същевременно заемодателите предоставят средства, получени по заем от търговски банки, по които със сигурност са били задължени с плащането на лихви. В тази част срещу решението не са изтъкнати касационни доводи. Във връзка с разходите, съдът е увеличил същите на база представените нотариални актове, като е увеличил същите за периода 2000-2002 г. Счел е обаче, че това не се отразява на началните салда за 2009 и 2010 г. Относно разходите за издръжка, съдът е счел, че същите следва да бъдат коригирани с платените сметки към ЕОН, като по този начин разходите намаляват. При тези фактически установявания, от правна страна съдът е приел, че получените от лицето доходи за 2009 г. и 2010 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Счел е обаче, че при формирането на паричния поток и определянето на основата за облагане, органът по приходите е обложил не отрицателното салдо, формирано в края на календарната година, а е сборувал временният недостиг, формиран към по-ранни дати. Счел е този подход за незаконосъобразен и е извършил преизчисления на годишна основа, като е определил размера на данъка. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт са изтъкнати основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, т.е. наличието на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. В посочения смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Неоснователни са доводите за неправилно включване в разходната част на паричния поток за 2009 г. на сумите за електричество. Съдът се е обосновал кое от заключенията на ССЕ кредитира в тази връзка, като това заключение е било прието, без да е оспорено от страните. Касационната инстанция не констатира други неточности в аритметичните изчисления на главниците. Оплакванията в касационната жалба на ОДОП в връзка с неправилното кредитиране на експертизата представляват оспорване на същата, което е трябвало да бъде направено пред първата инстанция. След като във връзка с такова оспорване не са поискани допълнителни доказателства пред административния съд, недопустимо е касационната инстанция да извършва нови фактически установявания, и то при липса не само на данни, но и на оплакване за съществени процесуални нарушения, допуснати от АСВ. По тези съображения, касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на ревизираното лице. При установената фактическа обстановка, за касационната инстанция няма съмнение относно приложението на особения ред на ревизията във връзка с основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Извършените от лицето разходи, потвърдени и в хода на съдебното производство, които превишават приходите му и обстоятелството, че не са декларирани приходи в размер на извършените разходи са именно фактическата основа за прилагане на посочените разпоредби. Неоснователни са оплакванията относно началното салдо към 1999 г. и 2000 г., във връзка със сумата от 10084 лв., приход от продажба на имот - СИО. В съдебното решение са изложени мотиви, че независимо от това какви са началните салда към тези две години, началното салдо на ревизираното лице е равно на нула още към 2004 г., поради непризнатите заемни средства, а във връзка с последното в касационната жалба не са наведени никакви доводи. Неоснователни са и оплакванията във връзка с констатациите на органите по приходите в РА, съставен на "Атава" ЕООД. Изводите за признати приходи на дружеството, направени от органи по приходите в хода на данъчна ревизия на това дружество не обвързват съда относно приходите на физическото лице А. Х. В настоящия процес в тежест на това физическо лице е да обори констатациите на органите по приходите, а представените от него справки и разшифровки не представляват доказателства, ползващи се с материална доказателствена сила. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороците, изтъкнати от касаторите, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, на дирекция "ОДОП" гр. В. следва да бъдат присъдени разноски в размер, съответен на материалния интерес по неоснователната касационна жалба на противната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение