Определение № 357 от 24.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3867/2013 г.

Образувано е по молба на К. И. Б. с вх.№ 8054/17.08.2014 г., съдържаща искане да се преведе по банковата сметка на Т. Ц. Б. сумата 11 140.18 лв., внесена като обезпечение от [фирма] [населено място] за спряното по реда на чл.282, ал.2 ГПК изпълнение на въззивно решение по гр.д.№ 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото приема, че молбата е неоснователна по следните съображения: Спирането на изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282, ал.2 ГПК е средство за защита на касатора срещу принудителното изпълнение на едно несъществуваващо според него изпълняемо право. Тъй като спирането би могло да засегне правната сфера на признатия с въззивното решение носител на претендираното вземане, то се допуска срещу предоставяне на обезпечение в размер на присъдената с него сума. С Определение № 298/11.05.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 293/2012 г., ТК, І т.о. е спряно изпълнението на въззивно решение по гр.д.№ 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати на настоящия молител сумата 6 190 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2005 г. срещу представено от банката обезпечение по сметка на ВКС в размер на 11 140.18 лв., включваща главница и лихви, присъдени с обжалваната част на решението. С Определение № 539 от 14.09.2014 г. по т.д.№ 3867/2013 г., образувано по касационната жалба на [фирма], настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение по гр.д.№ 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд и същото е влязло в сила. Вярно е, че внесеното от [фирма] обезпечение е предназначено да гарантира изпълнението на спряното осъдително решение, но удоволетворяването на молителя като кредитор на признато със сила на пресъдено нещо притезание, следва да се извърши по правилата на Глава четиридесет и първа от ГПК, регламентиращи реда за разпределение на събраните суми по образувания от взискателя изпълнителен процес и присъединилите се към него кредитори. Изложеното позволява да се обобщи, че от внесеното по реда на чл.282, ал.2 ГПК обезпечение кредиторът не може да бъде удоволетворен извън рамките на образуван от него изпълнителен процес, от което следва, че липсва законово основание то да бъде освободено и преведено по посочена банкова сметка на трето лице, в какъвто смисъл е направеното от настоящия молител искане. По изложените съображения молбата, подадена от К. И. Б. следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при търговска колегия